Белочерковският манастир е разположен в дела Чернатица на Западните Родопи, близо до курортния център Бяла Черква и на около 25 км. югозападно от Пловдив. Той е сред най-старите манастири в България – построен е през XI век и е най-високоразположеният манастир в страната – 1600 м. надморска височина. При основаването си е бил посветен на „Св. Св. Козма и Дамян”, но след разрушаването му при опита за помохамеданчване на местното население през XVII век и последвалото му възстановяване през 1883 г. за патрони на манастира са избрани „Св. Св. Петър и Павел”.
Криволичещи асфалтови пътища през селата Марково и Белащица отвеждат високо сред централната част на Родопите, където се намира Белочерковският манастир „Св. Св. Петър и Павел”. Целият район наоколо е покрит с вековни борови гори, сред които днес е разположен високопланинският курорт Бяла черква. Според преданието Белочерковският манастир е един от най-старите манастири в България, възникнал още през ХІ в., когато бил основан и Бачковският манастир. Останките от олтарната абсида на старата църква, запазени до днес, показват неговата старинност. В средата на ХVІІ в., когато мюсюлманският фанатизъм залива Родопите, заедно с другите манастири и Белочерковският бива разсипан и разрушен от ордите на великия везир Мехмед Кюпрюлю. Днешната манастирска църква е голяма еднокорабна базилика без купол, строена през 1815 г. върху основите на старата църква. Изградена от бял ломен камък, тя отдалече блести, поради което местността наоколо е получила наименованието „Бяла черква”. В нея няма стенописи, но са запазени някои стари икони от талантливи неизвестни художници, подарени на манастира през 1812 г. и по-късно. Жилищните сгради, които заемат северната и западната страна на обширния манастирски двор, се обновяват. Архитектурата на манастира са различава от тази на другите родопски манастир.
Източник: http://erodopi.eu