Една поредица за хората, културата и природата на Родопите от Роса Фроум
Едно от най-интересните преживявания, докато пътуваш из Родопите в България е да хванеш непознат път. Неговите завои, стръмнини, дивотия и широчина, вероятно ще оформят вашето приключние. Или пък не. Понякога е просто до късмет. Във всеки случай, страхът да се загубите или да пропуснете обяда си не бива да ви спира. Откритото и положително поведение ви гарантират топло и гостоприемно посрещане от местните родопчани, а също и незабравими мигове.
По пътя от Косово за Чепеларе има перфектна отбивка за този тип приключения. Тя е обозначена с голям знак с имената на три села: БОГУТЕВО/ОСТРИЦА/ЛИЛЕКОВО. Може би, поради липсата на туристически атракции, паметници или исторически забележителности или пък може би, защото е близо до ски куророта Чепеларе, тази отбивка е непозната и незиследвана дори от местните.
Така или иначе, съвсем нов асфалтов път ни отведе до няколко кратки истории за непознат район в съвременния живот. Очарователни, не винаги идеални, но стъпка в посока по-доброто разбиране на голямата история за „Родопите през погледа на Роса Фроум“.
Богутево
Богутево е построено покрай реката. Затова е тясно и дълго. В средата на селото стърчи над къщите джамия.
Когато разговаряхме с кмета на Богутево по телефона той ни каза, че един пакистанец намерил надгробна плоча от 1645 година. „Селото е много старо“, подчерта той.
Докато се разхождахме покрай старите дървени къщи се чудехме къде са жителите на селото. Зима е, навярно са си по къщите. Само няколко комина пушеха в небето.
В малката селска кръчма един стар мъж си пиеше кафето. Гледаше ни втренчено, може би учуден от присъствието ни. Намигна ни с приятелска усмивка.
Кръчмарката бързо ни сервира кафе. Поговорихме си малко с нея. Нямаше оптимизъм в думите й. „Тук няма работа. Младите хора заминават в чужбина или се местят в Чепеларе; старите хора си стоя у дома и стават по-стари. И … къде са животните? Няма животни; само старите дървени плевни напомнят за тях“
Острица
Въпреки, че в Острица има много повече къщи, ние не видяхме хора там. В общината никой не отговори. Селото е разположено на стръмен склон, та от пътя видяхме няколко мъже да секат дърва. Решихме да не ги безпокоим.
Лилеково
В Лилеково намерихме три помакини, които плетяха, седнали край пътя: сестрите Джуркови. „В това село са останали само бабите“, ни отговориха, препичайки се на слънцето. Разришиха ни да ги снимаме. „Почакай да изхвърля цигарата“, каза едната, „не искам да изляза с нея във Фейсбук!“
Докато разговаряхме се появи четвърта жена – носеше две огромни греди. Идваше от поляната, където държеше самотна си крава. С удоволствие позира пред фотоапарата, като междувременно попита: „Ще ме сложите във Фейсбук, нали?“
Роса Фроум е родена през 1989 година в Испания. Тя е пътувала и работила по проекти в социалната сфера и околната среда в Непал, Парагвай и Балканския полуостров. Журналист по професия, но ако я питате ще ви отговори, че “иска да разказва истории“. От по-студените въпроси (какво, кой, къде, кога и как) тя се старае да засегне особено “истории, които могат да донесат промяна“. В Родопите тя слуша с интерес, нетърпение и понякога – с носталгия, историите на хората от един от най-отдалечените краища на България.