Александър Караджов: за радостта от четенето, преследването от мечка и Забравената България

Начало / Новини / Александър Караджов: за радостта от четенето, преследването от мечка и Забравената България

Той е на 29 години, колоритен и неподражаем. Пътува ужасно много. Открива. И разказва. Човек на природата. Екстремен. Родопчанин, разбира се. Мечтае да направи библиотека на колела, която да заведе на далечни места в Родопите (и не само) и да радва хората с четене.

Кой е Александър Караджов?

Роден съм и живея в Смолян откакто се помня, защото тук се чувствам истински щастлив. Неизменната ми страст е планината. Имам особено силна връзка с Родопите. Планински водач и магистър по туризъм съм. Съавтор съм в две книги – „Пътеводител на забравената България“ (2013 г.) и „Родопи – в търсене на корените“ (2014 г.). Практикувам фотография, колоездене и катерене. Работя в сферата на туризма, като в момента се занимавам с преходи из непопулярни места в Родопите и фотолов на диви животни и птици. Малко пресилено навярно ще прозвучи, но съм се посветил на родината си. Заедно с колегите и приятелите ми от сдружение „Забравената България“ искаме да помогнем на хората да преоткрият това прекрасно кътче от рая.

Какво са за теб Родопите – родно място, настояще, бъдеще? Възможност или забравена България?

Родопите за мен са всичко, което повечето хора не успяват да зърнат и почувстват тук. Родопите са магия, страст, любов, дом, уют, въздишка…

В резервата „Кормисош“, Централни Родопи. Снимка: Александър Караджов

Разбрахме, че дори те е нападала мечка – как и какво стана?

Приближавах се към голяма скала и забелязах дупка в основата й. Доближих се и се провикнах, но за зла участ, в този момент от дупката се показа огромна глава, която изрева яростно, цялото мечо туловище изскочи с неочаквана пъргавина и с див рев се впусна в преследване. Аз, разбира се, нямах особено голям избор освен да бягам. Тръгнах да тичам, но я усещам как ме настига, реве и диша във врата ми. Всичко това навярно е траяло по-малко от минута до момента, в който мечката се отказа да ме гони или просто прецени, че ме е прогонила от района на бърлогата си, но сценката ми се стори като цяла вечност. Дълго време не бях на себе си, а и все още изпитвам страх, когато ходя сам в гората. Доста често сънувам дори. И въпреки всичко обожавам мечките и съм категорично против убиването им от самозвани трапери. Ние сме тези, които навлизаме в мечите местообитания и реално трябва да сме готови, че може това навлизане в дивите територии да има своите последици.

Напомня за хитовия филм от тази година – „Завръщането”, с Леонардо ди Каприо. Една от най-забележителните сцени в него е, когато героят на ди Каприо също беше нападнат от мечка. Как ти се стори? 

Честно, това ми се стори най-добрата и реалистична сцена на нападение на мечка върху човек. Изгледал съм всички филми с герои-мечки и се възхищавам на професионализма на филмовия екип, създал „Завръщането“. Гледах сцената няколко пъти, дори засичах колко време продължава цялото нападение – ами, повече от 5 минути е… Няма как да не се впечатли човек и да не изтръпне при вида на гризлито. Толкова реалистично е!

Пътуваш много и разказваш забележителни истории на неизвестни и изоставени места в Родопите в сайта „Забравената България“ (http://forgottenbulgaria.com). За кого са предназначени те?

Сайтът „Забравената България” е израз на мечтата ни хората да започнат да се връщат към забравените и отдавна изоставени земи, към домовете си, към мечтите си. В него описваме приключенията си, снимаме находките, които откриваме по време на път и вярваме, че концепцията ни би вдъхновила хората да предприемат едно вълнуващо пътуване обратно към корените си… Когато подбираме места за пътешествия, винаги набелязваме най-крайните погранични райони на България – именно те са забравените земи, които ние много обичаме и желанието ни е да заразим с любовта си към тях и други хора… 

Най-интересното „забравено” място, на което си попадал?

Много са. Но има един район в Родопите, на границата между Източните и Западни Родопи, който ме привлича особено силно – дивата долина на река Боровица, с всички каменни махали – същински скални кралства – Мунджидам махале, Гяур махале, Карабекир, Саръкая, Гюне; изобилие от скални феномени – светилища от времената на траките и особено силна енергия, която те кара да настръхваш всеки път, когато си там…

Забравените махали на Родопите: Клокотник. Снимка: Александър Караджов
Забравените махали на Родопите: Клокотник. Снимка: Александър Караджов

Как реши, че искаш да направиш точно библиотека на колела?

Идеята за пътуващата библиотека се роди спонтанно, по време на приятен следобеден разговор. Хората имат нужда да четат и са щастливи, когато го правят. Затова ние, заедно с помощта на многобройните дарители, които се включиха в инициативата, искаме да ги направим щастливи. Или поне да им подарим един миг щастие.

Какви книги ще има в нея и на кои места искаш да я „заведеш”?

Разчитаме на издателства, защото ни се иска преобладаващите заглавия в библиотеката да са нови. Ще има литература за всяка възраст и всяко предпочитание. Самата библиотека ще бъде една стара каравана, която ще ремонтираме, пригодим и освежим. Когато тя стане факт, ще потегли на турне, което ще обхване пограничните и изостанали региони на страната ни – все места, където живеят хора с потребност да четат, но по една или друга причина са лишени от това щастие. В определените точки от турнето библиотеката ще спира и престоява за определен период, в който хората ще могат да четат любимите си заглавия. Абсолютно безплатно, разбира се. Ще организираме и вечери на литературното четене. Така се надяваме да разпалим искрата у хората и те отново да започнат да четат.

Махали, забравени от Бог: Клепало. Снимка: Александър Караджов

Какво е нужно, за да осъществите идеята?

Сумата, заложена за реализиране на проекта ни, е 3 000 долара. До момента сме събрали 1/6 от парите, или над 500 долара, което ни обнадеждава

Средства за мобилната библиотека Александър Караджов набира чрез платформата за дарения www.generosity.com. Ето и директна връзка към кампанията тук.