През октомври група немски журналисти посетиха Родопите, в пътуване, организирано от туристическа агенция „Одисея Ин“. В обиколката им, целяща да разкрие и други атрактивни за европейците дестинации, освен популярните морски курорти, беше включено и село Косово. Това е една от статиите, посветена на тура им, публикувана от Моника Майер-Албанг в „Зюддойче цайтунг“ на 2 ноември 2016 г.
България – възродена
Между Рила и Родопите: Някога хората са напуснали планинските райони на Южна България. Днес мнозина се завръщат със свежи идеи и вдъхват нов живот на селата.
Моника Майер-Албанг, „Зюддойче цайтунг“, 2 ноември 2016 г., Превод: „Одисея Ин“
Куфарът с колелца е голяма глупост, ако ще нощувате в Рилския манастир. Но никой не ви го е казал. Затова сега проклетото нещо трополи в двора, покрай черквата и по изгладените от стъпки камъни, всеки от които с охота подхвърля във въздуха чуждото тяло. Трополенето се отразява от високите стени с арки, зад които някога са живеели множество монаси, а сега във всяка килия биха могли да пренощуват по трима гости. Ужасният шум със сигурност е изкарал от леглото и последния от монасите. Колко смущаващо.
Затова не е трудно да повярваме на игумена на манастира Евлогий Адрианополски, който в приемната си зала под черно-белите портрети на своите предшественици
ни разказва, колко трудно е за него и останалите братя да намерят тишина в манастира. През целия ден е пълно с туристи. Пардон, поклонници. През целия ден да понасяш фотографиращите хора, да бъдеш фотографиран когато минаваш през двора, стоиш в двора или удряш клепалото, за да призоваваш за служба. Не е лесно след всичко това да вършиш и работата, заради която всъщност си там – да слушаш изповеди, да разговаряш с хората, да отслужваш литургии с тези прекрасни православни песнопения, които тук в рилските височини звучат малко по-слабо, отколкото в катедралният храм Александър Невски в София. Който има възможност да посети неделната служба там и да чуе хора, не трябва да пропуска това. Но в Рилския манастир в момента има само 9 монаси. В друг известен манастир – Роженския, в южната част на Пирин планина, сред живописно издигащи се пясъчни пирамиди, живеят дори още по-малко – само двама монаси.
Старите манастири с тяхната богата и своеобразна стенопис, с иконите си на Богородица Одигитрия, сочеща с ръката си към Исус, с многобройните си изображения на дяволи и митарства са за вътрешността на страната това, което е плажът за Черноморието – магнит за посетители. България има дълголетна християнска традиция и нейното опазване по време на петвековното османско господство и до днес е определящо за националната идентичност. Но само със спомени за борците за освобождение и за Възраждането, както българите наричат периода на национално самоосъзнаване от 18 век нататък, не може да се живее. От липса на перспективи за растеж страда не само православната църква, потискана под време на комунизма, а днес насочила голяма част от енергията си да си върне някогашната собственост и да спори за ролята на духовниците си в онези времена. От напускането на младите и образовани хора страда цялата страна.
Но има и такива, които се връщат. И имат смелостта да се захванат с нещо. Като например Светла Ралева й мъжът й Христо.
Пътят е стръмен, ждрелото наблизо дълбоко. Който иска да се изкачи тук, има нужда от здрави нерви.
Който иска да посети семейството, трябва да тръгне на юг от Пловдив в посока планината, през обагрените от есента дъбови гори, покрай Бачковски манастир. След това се хваща отбивка вдясно, тесен път се изкачва непрекъснато и погледът стига толкова дълбоко надолу в ждрелото, че човек се надява на най-доброто за себе си и за шофьора. През есента пътят се разчиства, уверява Светлана Ралева, докато седим с нея в гостната стая. Няма как иначе. В противен случай никой от новогодишните гости, които се събират около камината, играят игри и похапват гювеч, не би могъл да стигне до село Косово.
Косово е християнско село в Родопите, не е маловажно да споменем и това, тъй като тук има и много села с мюсюлманско население, т. нар. помаци, което в превод означава нещо като „помагачи“. Пренебрежително понятие от гледна точка на българите християни, тъй като са ги смятали за помощници на османските господари. Между тези села и до днес има малко обмен, но много стари, неприключени сметки.
На практика село Косово е било на път да умре, преди семейство Ралеви да реши да санира няколко празни къщи и да приема гости в тях. Преди 15 години двамата се връщат от Венецуела, където дълго време работят във фабрика за гуми. По време на ваканция в Испания нощуват в красиво реставрирани стари къщи. „Помислихме си, че такова нещо трябва да се случи и у нас“, казва Светлана Ралева. Но не откриват нищо подобно. Затова решават: „Да го направим самите ние!“ Няколко лета те обикалят из България в търсене на оптималното място, красиво село, което да е в близост до голям град и да няма останки от комунистическо строителство и в което да има къщи за продажба. В Косово такива има повече от достатъчно: селото наброява 100 къщи. И 7 жители, включително и двамата новозаселили се. 62 годишната Светлана сваля средната възраст на жителите надолу. Къщите, част от които стоят празни от десетилетия, са строени в епохата на Възраждането: дърво върху камък, тераса с асма и панорамна гледка към долината. И толкова спокойно, че не можеш да повярваш, че интернет връзката е по-добра, отколкото у дома в Иршенберг.
Междувременно семейството притежава три къщи в селото. Разпознават се по това, че пред тях се веят саморъчно направени тибетски знаменца, дело на сина Димитър. 32 годишният младеж помага винаги, когато има много гости, иначе живее в града. Няма никой на неговата възраст в селото, особено през дългите зимни нощи. Христо Ралев, бащата, тъкмо се е прибрал с кошница, пълна с манатарки. Заради сухото лято е трябвало да обикаля много, докато ги намери, казва той. Какво правят гостите тук ли? Разхождат се по пастирските пътеки, почистени от Ралев и сина му, търсят гъби с бащата, карат колело със сина. Той вече е открил няколко подходящи за катерене стени, но изка първо да ги изкатери пробно, тъй като скалата тук е пореста. Катеренето е негова страст и това би могло да привлече още гости.
Какво са постигнали Ралеви до този момент: вече имат нови съседи. Някои от гостите им също са си купили къщи в селото и по време на отпуските си идват тук, най-вече българи-емигранти, които са обгрижвани от цялото село с тикви, вино, картофи и гроздова ракия. „Хората се радват, че животът се връща в селото“, казва Светлана Ралева.
Опазването на националните паркове, спасяването на мечките: екологичната сцена в страната става все по-силна
България притежава неизброими съкровища на културата. Тук са оставили следите си много народи. Траките, римляните, османците… В София само трябва да разкопаете малко и попадате на римски останки. В идеалния център към метрото например, води улица, застлана с паваж от времето на древен Рим. Годна дори за обувки на токчета. Около 10 метра е културният слой, който археолозите трябва да проучат преди всеки строеж.Нов живот за селата: тази задача си е поставил и Кристиян Ваклинов. Той е на 22 години и вече е знаменитост в родината си. В крайна сметка той е спасил родопското влакче – теснолинейка, която е изключително живописна за туристите и започва в зимния курорт Добринище в подножието на Национален парк Пирин и изминава общо 125 километра до град Септември през ждрела и тунели, гори и поляни, по които се виждат коне, дългоопашати овце и техните пастири. За хората от отдалечените планински села обаче построената през 1922 г. линия е единственото обществено транспортно средство. С нея можеш да закараш ябълките до пазара или да върнеш взетия назаем трион на собственика му. Децата пътуват до училище, болните до болницата. Не всички в Родопите разполагат със собствен транспорт, регионът е беден дори според българските стандарти. „И тогава държавата реши, че влакчето не е рентабилно“, разказва Ваклинов за началото на своята борба. А аз им отговорих: „Не можете да направите това, този влак има социална функция.“
Кристиян Ваклинов е 17 годишен, когато започва първата подписка. Днес следва икономика в София, но когато минава през влака, хората го познават и поздравяват. Той се движи из вагоните сякаш си е у дома: тук затваря отворена врата, която би гарантирала падане сред природата навън, там поздравява кондуктора, докато около него деца се катерят по поставките за багаж. Ваклинов е израснал с това влакче, още като 5 годишен го чака на перона да види как минава. Днес той е сред образованите млади хора, които си мечтаят за по-доброто бъдеще на родината: с по-обединено общество, по-чувствително към природата, с по-големи грижи и за животинския свят.
В действителност в България има „зелена“ сцена. Тя не представлява опасност за утвърдената партийна система, но умее да обръща внимание върху исканията си с масови акции като блокадата на Орлов мост в столицата – когато на дневен ред отново се поставя въпроса за строеж на нови ски писти над Банско или за промени на границата на национален парк в полза на търговците на дървен материал. И дори акциите на хора, които спасяват мечки, затворени да вегетират в хотели или принудени да „танцуват“ от село на село, намират все по-широко одобрение в обществото. От 2008 г. кафявите мечки в страната са под закрилата на държавата. И въпреки това Димитър Иванов понякога предпочита да вземе въоръжени подкрепления със себе си, когато отива да прибере някое животно. Един от собствениците например, в тесни контакти с местната мафия, се е разделил с огромно неудоволствие с този символ на статут, разказва Иванов, който работи за организацията за защита на животните „Четири лапи“. Паркът за мечки е недалече от линията на теснолинейката, в горите над Белица, и от скоро е отворен и за посетители.
Но да се върнем към Кристиян Ваклинов. Влакът има не само практическа, но и символна функция: той свързва хората с природата, както и различните етноси помежду им. Ваклинов, който е християнин, казва, че никога не е можел да търпи как някои негови съграждани говорят за „тъпите помаци“. Днес той събира хората на празници във влакчето, на гарите му, на които идват туристи и местни, християни и помаци.
Някои партии вече са му направили предложения да се включи в политиката, тъй като е ясно, че би бил добро рекламно лице. Засега той е отхвърлил всички покани. „Не става въпрос за кариера, нито искам да печеля от това“, казва той. „Само исках да спася влакчето заради хората тук. Това е задачата ми.“
Информация: През 2017 г. Баварското поклонническо бюро предлага 2 пешеходни пътувания (18. Juni bis 25. Juni, 9. September bis 16. September) и една културна програма (3. Juni bis 10. Juni) www.pilgerreisen.de
Настаняване: село Косово, около 30 евро двойната стая www.selokosovo.com
Информация за теснолинейката: www.tesnolineikata.com
Контакт с Кристиян Ваклинов https://www.facebook.com/tesnolineika/#
Парк за танцуващи мечки Белица www.vier-pfoten.bg
Пешеходни пътувания организира и Odysseia-In, www.wandernbulgarien.eu