За своята голяма, луда интернационална сватба, събрала половината свят в едно малко родопско селце ни разказват Юлия и Коко. Те се срещат през 2011-а, в студентски бар в Лозана, Швейцария. Влюбени в музиката, добрата храна, добрите напитки и добрия смях, те никога не пропускат случай да се порадват на живота и да открият нови места и нови хора. Майката на Юлия е французойка, а баща и – германец. Тя е живяла на 30 различни места и винаги се е ангажирала в социални и природни каузи. Коко е отраснал в София, учил е екология в Германия, Холандия, Австрия и Швейцария, а сега се занимава с изследвания на климатичните промени в Швеция и на други студени места. Пътешестващи из Европа и света, те обичат да се чувстват у дома си, където и да отидат и да харчат техните (малко трудно припечелени) пари в правилните джобове. Юлия поддържа сайта thefairtraveller.org – общност, която събира и споделя информация за устойчиви места и начинания, защото вярва, че пътешестването трябва да бъде простичко и съпричастно. На сайта може да прочетете и пълния текст за приключението със сватбата на английски.
Ето ни и нас, в средата на декември, пътуваме вече дни из страната, в преследване на идеалното място за сватба, водени от информация от интернет и съвети на наши приятели. То, не само че трябва да е достатъчно голямо, за да побере всичките ни гости, но също така, трябва да отговори и на нашите високи очаквания за устойчивост и автентичност. Били сме в много устойчиви места преди, но в България все още е трудно да откриеш хора с оригинален и смислен подход към туристическия бизнес.
Когато се чухме със Светлана за първи път, тя не беше особено ентусиазирана за толкова голяма сватба, защото местата – както за нощувки, така и за хранене – са предвидени за не повече от 50 човека. Така или иначе, бяхме в Пловдив този ден и решихме да отидем до село Косово, за да се срещнем с Ралеви и да изпием по кафе.
И тогава магията се случи! Открихме това малко, сънливо селце, сгушено в най-красивите планини на страната. Беше студено, беше сиво, но само за няколко минути успяхме да почувстваме невероятната енергия на мястото.
Имахме едва 9 месеца, за да подготвим сватбата и бяхме изпратили вече 80 покани на роднини и приятели по целия свят. Нямахме никаква представа колко от тях ще дойдат! Искахме сватбата да се случи в цялото село, с различна музика и различна тема във всяка къща.
Накрая, почти всички приеха поканата и щяха да водят кой партньор, кой деца и се събираха общо 123 души гости. Направихме огромна организация за споделено пътуване с колите, за да доведем всички в Косово с възможно по-малко замърсяване. Поръчахме вино от Сашо, който прави чудесни вина и също е влюбен в Косово. Срещнахме го при нашето посещение през пролетта, също както и отец Николай, който ни показа симпатичната малка бяла църква и ни предложи да води церемонията. Семейството и най-близките ни приятели пристигнаха 3 дни преди сватбата, украсиха цялото село с разноцветни флагчета и подготвиха студен бюфет за големия ден. Светлана и екипът и приготвиха невероятен слоуфуд бюфет, чрез който откривахме местните български ястия през целия уикенд.
На 3 септември 2016 г. всички гости се срещнаха в двора на църквата, под черешите. Те идваха от България, Франция, Германия, Швейцария, Австрия, Швеция, Великобритания, Испания, Хърватска, Холандия, Белгия, Перу, Аржентина, Португалия, САЩ и Австралия. Всеки получи чашка домашна ракия, за да е сигурно, че никой няма да остане трезвен твърде дълго.
По време на церемонията отец Николай изпълни стари български песнопения с омайния си глас. Само ние знаехме, че е следвал музика в Академията и дава уроци по пеене. Когато дойде време за брачните клетви, вече бяхме толкова развълнувани, че се наложи да импровизираме и дълго писаните и наизустявани поеми излязоха като няколко сантиментални фрази, идващи направо от сърцето.
След всички тези емоции, забягнахме към косовските хълмове за романтична разходка и снимки и се присъединихме чак по-късно към гостите в Гаватовската къща. Следобедът мина с коктейли, забъркани от „тримата братовчеди” от Манчестър, мраморна торта от „Нико”, предястия от целия свят, донесени от гостите, пъстърва на скара и разбира се – много снимки.
Когато накрая всички се събраха в Хаджийската къща, Ралфи и нейните музиканти ни очароваха с преработени български народни мелодии. Което беше идеалната загрявка за чудесната изненада, подготвена от нашите гости. Те ни поднесоха акапелно изпълнение на „Залибих си едно либе”, която се оказа, че са репетирали седмици преди сватбата! Приятелите ни Йохан и Микаел продължиха живия ритъм с френски класически и джипси джаз със саксофон и китара и скоро всички ни засърбяха краката. Най-накрая, по залез, открихме дансинга, който от този момент нататък остана претъпкан чак до 2:00 часа сутринта.
На следващия ден успяхме да стигнем до брънч бюфета едва около 10:00 часа. Роднините ни чакаха, за да открият деня с много лични речи, идеални, за да те накарат да се разплачеш от радост, точно преди забавните игри, подготвени от нашата приятелка Невена. Скачахме наоколо в торби, дърпахме въжета, играхме на традиционната викторина „Кой е по-добър в…?” и чухме вицове от цял свят. Махмурлукът беше излекуван с шкембе чорба и бира, а чудесното време ни окуражи за ново барбекю парти, когато се мръкна.
В края на краищата направихме всичко наопаки. Събрахме половината свят в едно (твърде) малко селце, първо ядохме тортата, накрая чухме речите и разбира се, забравихме да хвърлим букета на булката. За щастие, точно така обичаме и се забавлявахме страшно, страшно много, колкото дори не се бяхме надявали.