Разкажете ни за вината от Винарна „Мезек“ – какво е специфично за тях и за региона?
В нашия район има прекрасни условия за отглеждане на качествено грозде – като климатични особености, може би е най-добрият в България, а също така има и много добри майстори в лозарството.
Ние сме наследници на древните траки, които наистина са владеели изкуствата до своето съвършенство, както и изкуството да правят божествено вино. И те са били по-близко до природата и респективно до Божественото от нас. Това личи във всички артефакти, които са ни оставили в наследство. Една фина и изтънчена естетика, която може да се породи само в общество, което вярва във вечността на душата и усеща себе си като част от един вездесъщ и самопораждащ се живот, без начало и без край.
Всъщност, знаете, че погребенията за тях са били празници. Те не са познавали думата смърт. Нямали са я в речника си. В християнството също се използва думата „успение“. Когато не познаваш страх от смъртта, тогава наистина можеш да живееш пълноценно и да бъдеш творец.
Предполагам, че виното наистина е било част от ритуалите, даващи им досег с други светове. Затова при тях се усеща тази хармония между дух и природа.
От кога съществува Винарна „Мезек”? Как поставихте началото?
Започнах през 2000-та година. Тогава бях на 40 и разбрах, че трябва да променя нещо в живота си. Имаше и други обстоятелства, които ме подтикнаха в тази посока.
Какви? Как решихте да се занимавате точно с това?
Появи ми се проблем със сърцето и ми препоръчаха да започна медикаментозно лечение. Аз реших да пробвам алтернативен метод. Тогава за първи път в живота си направих вино. Купих си хубаво грозде, направих първото си бидонче и резултатът беше наистина вдъхновяващ. Сега мога да кажа, че експериментът бе успешен. Рецептата: една чаша хубаво домашно вино с всяко хранене. Пак повтарям – една чаша.
Хубавото вино се прави в малките изби. Ще го усетите най-вече във вкуса на гроздето във виното. Може би и в дъха на Земята и на Природата в него.
Тогава си казах „Поставям едно ново начало. Сигурно след 100 години тук, на това място ще се прави хубаво вино.“ Е, вижда се, процесите протичат доста по бързо.
Какво предлага избата? Какво е особеното в начина, по който създавате виното?
Сега правя повече вино, но продължавам по същата схема. Използвам същата стара технология, която се нарича „потопена шапка“. В нашия край това е традиционният начин за правене на вино. Буквално означава, че джибрите са винаги потопени под повърхността. Така става много добро извличане на цвят и аромати. Виното става със силно тяло, богато на аромати и с потенциал за дълго отлежаване.
Има и тайна, разбира се – правиш го за другите и даваш най доброто от себе си. Това е магията на виното и на живота също!
Вече знам, че каквото и да правим, ние оставяме отпечатъка си върху него, то носи нашия характер, емоция и енергията ни. Ето защо и вкусът на виното тук съществено се отличава от промишлените вина. Хубавото вино се прави в малките изби. Ще го усетите най-вече във вкуса на гроздето във виното. Може би и в дъха на Земята и на Природата в него.
Разкажете нещо повече за вас и философията ви за създаване на вино?
Аз съм любител във всички неща, които съм правил и вероятно ще правя занапред. Любител може би е дума, която не звучи достатъчно сериозно в ушите на доста хора, но аз я харесвам и държа да си остана такъв. Когато започнем да говорим за бизнес и за професионализъм, нещата добиват малко по друг смисъл и посока. Изчезва магията.
Това е свободата да изразиш себе си по начина, по който считаш, че е най-добър за теб. Това е и удоволетворение и смисъл. Има и тайна, разбира се – правиш го за другите и даваш най доброто от себе си. Това е магията на виното и на живота също!