Само на 40 км от Косово, точно до пловдивското летище в с. Крумово се намира Музеят на авиацията в България. Това е интересно и не твърде популярно място, което крие неочаквано приятна изненада за любителите на космонавтиката.

Музеят има външна и вътрешна експозиция, като в обширния двор кротуват десетки летателни машини от различни епохи и с различен замисъл – най-вече бойни машини, но и реликви на гражданската авиация от времето на държавното въздохуплавателно дружество „Балкан“, селскостопански самолети и др.

Сградата на музея е на пръв поглед малка, но е приютила в двете си зали  изключително интересни експозиции. В по-голямата, в снимки, факти и исторически вещи е разказано подробно създаването и развитието на българската авиация, нейните възходи, постижения и паметни имена. Изложен е и един от най-старите летателни апарати, покорявали някога небето.

Втората, по-малка зала, е посветена на българския принос в завладяването на космоса. Показани са космически храни, дело на родни учени и изследователи, работният костюм на първия български космонавт Георги Иванов, оборудване за космическите апарати и др.

Истинската изненада обаче, скромно се крие в единия ъгъл на залата. Това е спускаемата капсула, с която Георги Иванов и руският му колега Николай Рукавишников са се приземили след извършения от тях полет в космоса през април 1979 г. Апаратът е предоставен на България от бившия Съветски съюз, а около него все още се усеща слаб мирис на изгоряло от обгорената му при навлизането в атмосферата външна обшивка.

Уредът е осветен и отвътре, така че може да се види удивително малкото пространство, в което са се разполагали двамата космонавти при завръщането си на Земята.

Асеновата крепост, или Петрич, е средновековна крепост, която се намира в планината Родопи и е отдалечена на 2 км от Асеновград, България.
Крепостта е съществувала още по времето на траките, преустроена е от Византия през IX век, за да охранява вратата на Беломорския проход и да осигури византийската граница в този край. Първите писмени сведения за крепостта са от XI век и са получени от устава на тогава построения Бачковски манастир. От тези сведения се вижда, че Асеновата крепост е притежавала собствена армия и администрация. Превземана е от кръстоносците по времето на Четвъртия кръстоносен поход. Крепостта съществува до 1410 г., разрушена е от нахлуващите османски войски.

Наречена е на цар Иван Асен II, който през 1231 г. прави редица поправки по нея с цел заздравяването ѝ. Издълбаният в една скала на крепостта надпис свидетелства за това:
„ В лето 6739 (1231) индикт четвърти от бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси Севаста и изгради този град.“

Твърдината е сред Стоте национални туристически обекта.Обявена е за национален паметник на културата.Отворена е целогодишно за посещения, има печат.

Бачковският ставропигиален манастир „Успение Богородично“ е вторият по големина български манастир след Рилския.
Бачковската ставропигия с храмов празник 15 август се намира в долината на Чепеларската река (също така известна като река Чая), на около 10 километра южно от Асеновград. Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите, което, заедно с внушителния му размер и богатата му история, го прави един от най-посещаваните в България.

Манастирът е основан през 1083 г. от Григорий Бакуриани — велик доместик на западните войски на византийския император Алексий I Комнин и Абазий, негов брат. Съставеният по нареждане на основателя манастирски устав (типик) е запазен в преписи на гръцки и грузински език.Според него светските и църковни власти, вкл. митрополитът на Филипопол (Пловдив), нямат право да се месят в работите на обителта (глава 3) и достъпът в нея е закрит за монаси-гърци (глава 24).

Бачково се развива първоначално като център на грузинското монашество. Към края на XI в. там се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска — название, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост Петрич. Чрез преводаческата дейност на работещите в манастира книжовници се осъществяват връзките на средновековна Грузия с Византия. Един от тези книжовници е грузинският философ-неоплатоник Йоан Петрици (около 1050 – 1130 г.), ученик на Йоан Итал. От това време са съхранени две важни сгради — костницата и църквата „Св. Архангели“, както и иконата на Богородица, чийто стар сребърен обков бил дарен през 1311 г. от грузинците Атанасий и Окропир (Златоуст).

През 1344 г. Станимашка област е отстъпена на Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. В продължение на около двадесет години обителта се ползва от покровителството на българския цар (за чийто портрет в манастирската костница вж. по-долу). Бачково остава в границите на търновската държава до 1364 г., когато османците завладяват Пловдив, Станимака и други родопски крепости.

След падането на Търново през 1393 г. патриарх Евтимий е прогонен „в Стенимах“.Смята се, че става дума за Бачковския манастир. Патриархът продължава своята книжовна работа с помощта на ученика си Андрей-Андроник и умира около 1404 г. (за предполагаемия му гроб вж. по-долу). В „Станимашкия“ (явно Бачковския) манастир се оттегля след сваланято му от престола и вселенският патриарх Симеон (1467).

Споменава се, че църквата на манастира „паднала до основи от времето на владичеството на нечестивите“, но според документални свидетелства той продължава съществуването си през XV и XVI в.[9] Манастирските сгради са подновени от игумена Доситей ок. 1572-1594 г.Неговият приемник Партений издига църквата „Успение Богородично“ (1604) и трапезарията (1623).
Бачковският манастир, общ изглед

По времето на Доситей Бачковският манастир вече е ставропигия на Цариградската патриаршия.През 1801 г. обаче йеромнах Макарий е утвърден за негов игумен не от патриарха, а от пловдивския митрополит – „съгласно утановения отдавна стар обичай“.За продължаващото присъствие на монаси-българи свидетелствуват снабдените с благодарствени надписи дарове от техни роднини и съграждани.[14] Към 1869 г. обаче в манастира било открито училище, в което деца от околните селища се учели на гръцки език.

На 8.12.1894 г. по искане на монасите обителта преминава под ведомството на Българската екзархия.Да създадат българско братство там са пратени риломанастирските иеромонаси Харалампий, Дионисий, Иоасаф и монах Серафим.

През 1941-47 г. в Бачково е евакуирана Пловдивската духовна семинария. Избухнал през нощта на 10.12.1947 г. пожар унищожава богатата семинарска библиотека.

Евтимий Търновски бил погребан в „църквата на Петриотиса“, обикновено отъждествявана с тази на Бачковския манастир.Повечето учени обаче смятат, че откритият през 1905 г. под черквата „Св. Архангели“ гроб не е негов. В Бачково пожелават да бъдат погребани екзарх Стефан, първият признат от целия православен свят предстоятел на възстановената самостойна Българска православна църква и Кирил, първият български патриарх след св. Евтимий. Техните останки почиват в западната част на главния манастирски храм „Успение Богородично“. Така обителта става единственото съхранено упокойно място на българските църковни предстоятели, обозначавайки по този начин приемствеността в българската духовна йерархия.
Манастирските здания образуват два правоъгълни двора — северен (първоначален) и южен (добавен през 30-те години на XIX в.). На два пъти, в 1912 и 1947 г., части от жилищните сгради биват разрушени от пожар.В сегашния си вид източната страна на северния двор е строена през 1928-29 г., западната — през 1949-55 г., а северната — през 1964 г.Манастирските крила в южния двор са възстановени през 80-те години на 20-ти век по проект на архитектите Никола Мушанов и Зл. Кирова. Впоследствие вътрешността им е оформена по проекти на арх. Д. Дамянов и арх. Хр. Ганчев. Напоследък (2009) посред двора е направено шадраванче. Освен основната църква комплексът включва по-малките храмове „Св. Архангели“ и „Св. Никола“ и килийната църква „Все светии“ (над старата трапезария).
Главна черква „Успение на Пресвета Богородица“
Главната манастирска църква (1604)

Сегашната черква е построена в 1604 г. върху основите на старата Бакурианова църква и по образец на светогорските триконхални храмове. В нея се намира широко почитана икона на Богородица Влахернска, обкована със сребро в 1311 и 1819 г. и смятана за чудотворна.

Иконостасът е един най-ранните (от първите десетилетия на XVII в.) дърворезбени иконостаси по българските земи. Долната му част представлява иззидана от бигор олтарна преграда, върху която са издигнати дървените части: пояс на царските икони, триделен архитрав и два реда малки икони. Те образуват релефен архитектурен фриз, увенчан с висок дървен кръст, фланкиран с две рипиди. Дърворезбената украса включва лозница с орнаментални мотиви.Иконите в празничния ред датират от XVII в., а тези на Христос и Богородица в царския ред са рисувани през 1793 г. от Яков, монах в светогорския манастир Ивирон.

Първоначалната живопис в наоса е била изцяло прерисувана от зографа Мосхос от Одрин през 1850 г.Толкова по-ценни са запазените стенописи в притвора, които според ктиторския надпис датират от 1643 г.и включват великолепни портрети на дарителите Георги и неговия син Константин от тесалийското село Власи (Βλάσι Καρδίτσας, Βλάσι των Αγράφων).Тези стенописи отразяват водещите тенденции в манастирското изкуство на Балканите както по стил, така и по тематика (включваща илюстрации на редки старозаветни сюжети, сцени от църковния календар, „Успение на св. Ефрем Сирин“ и други).
Църквата „Св. Архангели“
Църква „Св. Архангели“

Двуетажната църква е посветена на предводителите на небесното войнство Михаил и Гавраил и се намира западно от главния храм, долепена до него. Преданието твърди, че тя е издигната от император Алексий I Комнин.Според археологически данни е строена преди XIII век и навярно обновена през XIV в. от цар Иван-Александър.Храмовата икона „Събор на архангелите“ (пазена сега в София)е едно от добрите произведения на живописта от средата на XIV век.Захари Зограф изписва през 1841 г. аркирания свод-проход под църквата с илюстрации на евангелските притчи и с портрет на Алексий I Комнин.Стенописите в самия храм (на горния етаж) са oт 1846 г. и също като тези в главната църква (вж. по-горе) са дело на одринчанина Мосхос. Те включват изображение на едно чудо, извършено от архангел Михаил в атонския манастир „Дохияр“.
Църквата „Св. Никола“ (1834-37)
Църква „Св. Никола“

Строена от 1834 до към 1837 г. при игуменството на йеромонах Ананий — българин от Сливен,църквата се издига в южния манастирски двор и впечатлява със стенописите си от 1840 г., дело на Захари Зограф.Изтъкнатият български художник изписва вътрешността и открития притвор на храма.В обширното изображение на Страшния съд той изписал сред грешниците обази на някои от тогавашните пловдивски богаташи. Посетилият Бачково скоро след завършването на стенописите Никола Тонджоров съобщава в писмо до Неофит Рилски (20.04.1843 г.) за видените там „зографии Захариеви, на които се сърдят филибелии, защо е неколцина изобразил у вечна мука, сос такия дрехи, каквито носят и мъжете и жените…“ Редом с образите на манастиркия игумен Матей от Стара Загора и на неговия предходник (проигумен) Ананий в горния ъгъл на фасадната стена на църквата художникът е нарисувал и свой автопортрет, надписан „изобрази ся рукою моею“ „Захарий х. Зограф болгарин“.
Старата трапезария

Старата, неизползвана сега трапезария се намира на приземния етаж в южното крило на манастира. Tя представлява правоъгълно по план помещение с полуцилиндричен свод и апсида на западната стена, където е седял игуменът. Запазена е мраморна маса (изработена, според издълбан в нея надпис, през 1701 г.),на която монасите са се хранели в продължение на повече от два века.
Старата манастирска трапезария

Според един изчезнал днес надпис трапезарията била построена в 1623 г. и покрита със стенопис през 1643 г. за сметка на същия дарител Георги, който заплатил за украсяването на притвора в главната манастирска църква (вж. по-горе). По художествени достойнства тези фрески могат да бъдат съпоставени само с най-хубавите светогорски образци, и по-точно с живописта в трапезарията на Великата лавра „Св. Атанасий“ (1535).Освен Страшния съд и фигурите на светци-монаси тук намираме сцени от историята на християнската църква — изображения на седемте вселенски събора, които заклеймяват еретиците и отстояват чистотата на вярата. Двадесет и четири сцени илюстрират богослужебното песнопение в чест на Божията Майка, известно като „Богородичен акатист“. В свода се разгръщат клонките на „Дървото Йесеево“ – родословно дърво на Иисус Христос.Покрай него са изписани образите на антични философи и писатели (Аристотел, Сократ, Диоген и други), които се разглеждат като предтечи на християнството, а мъдростта им се съпоставя с тази на библейските пророци.Стенописите са почистени през 1967-72 г. под ръководството на чешкия реставратор Раймунд Ондрачек.

През 1846 г. Алекси Атанасов рисува върху външната стена на трапезарията разгърната панорама на Бачковския манастир и околността му.Тя включва образите на главните ктитори и обновители на манастира (Григорий Бакуриани, Алексий I Комнин, Бакуриановия брат Абазий, Гавриил и сина му Георги) и изобраява ежегодното (провеждано и в наши дни) църковно шествие с чудотворната Богородична икона на светли понеделник (след Великден).Това е най-голямата панорамна стенописна композиция в България.
Костницата
Олтарът на горния етаж в костницaта

Двуетажната гробищна църква се намира на около 300 метра източно от основните здания на манастира. Реставрацията на храма и неговите стенописи е завършена през 2002 г. със средства на кипърската фондация „Левендис“.

В долния етаж е оформено костохранилище (гробница), а в горния – храм. Първоначалната стенoпис от XII век е относително добре запазена и се нарежда сред най-ценните произведения на православното изкуство от времето на Комнините.Тя включва две величествени изображения на възкресението на мъртвите – Страшния съд и видението на Пророк Йезекил в долината със сухите кости (Йезекил 37:1-14). Гръцки надпис съобщава, че живописта е дело на художника Йоан Иверопулос, който, ако се съди по презимето му, е бил от грузинско потекло.

През ХIV век, по времето на цар Йоан Александър, са зазидани отворените аркади в горния и долния етаж на костницата. Новообразуваните ниши са изписани с образи на самия владетел, на неговия светец-покровител Йоан Богослов, на Св. св. Константин и Елена, а в долния етаж — на “севаст Григорий Пакурианос, раб Христов, велик доместник и ктитор” редом с “магистър Абасий, брат на ктитора” и на “Георги и Гавраил, вторите ктитори” (надписите са на гръцки).
Стенописен портрет на цар Иван Александър в притвора на костницата

Българският цар е изобразен в поза, характерна за императорски портрет. В своята дясна ръка той държи увенчан с кръст скиптър, а в лявата — присвита към гърдите — свитък. За византийското влияние в тогавашна България свидетелства това, че надписът (сега унищожен) „Йоан во Христа [Бога верен цар]…“ е бил на гръцки език.Облеклото на царя повтаря до най-малки подробности византийските императорски одежди: той носи червена далматика, лорос, камилафкион и осеяна със скъпоценни камъни корона.
Движими старини

За чудотворната икона на Света Богородица и храмовата икона на черквата „Св. Архангели“ вж. по-горе. Манастирът има собствен музей, в който могат да се видят богослужебна утвар и образци на църковното изкуство от различни времена.Особено забележителен е сребърният дискос, подарен (според славянския надпис върху него) през 1644 г. от Теодосий от Пещера и изработен от чипровския майстор Петър.Произхождащи от Бачковския манастир предмети се намират също в Църковния историко-археологически музей (София) и във Византийския и християнски музей (Атина).Повечето ръкописи от някогашната манастирска библиотека се пазят сега в Църковно-историческия и архивен институт на Българската православна църква.
Култура и туризъм

Бачковският манастир е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз, работно време 08:00-17:00 ч., има печат на БТС.

Манастирският комплекс и околността са се превърнали в развит туристически обект с множество магазинчета, сергии и заведения, ограждащи пешеходната алея до манастира. Тук е изложено за продан буквално всичко, което расте или се произвежда в Родопите — редки билки, домашни сладка от диви плодове, козе и биволско кисело мляко и сирене, родопски вълнени одеяла и други.

В манастирските църкви срещу подходящо заплащане се извършват бракосъчетания, кръщенета и др.

Червената стена е името на най-големия биосферен резерват в Родопите.
Обявен е за резерват с обща площ 3029 хектара със Заповед No.2631 на Главно управление на горите при министерски съвет от 21.09.1962 година, с цел опазването на големия брой растителни видове, които растат в тази местност. През 1977 г. е включен в списъка на биосферните резервати по програмата на ЮНЕСКО „Човекът и биосферата“. Резерватът е изключителна държавна собственост и се охранява от Регионалната инспекция по околната среда в Пловдив. Площта на му е 2334 хектара.
Червената стена е разположен в долината на Чепеларската река, както и по планинския рид Добростан, който се намира в Западните Родопи. Добростанският рид се отличава със силно разчленен релеф. На територията на резервата се намира долината на река Сушица. В близост до резервата се намират Бачковският манастир и Асеновата крепост.

Флора – Основната цел на резервата е опазването на разнообразните растителни видове. На територията на Червената стена са установени 645 вида висши растения, като 38 от тях са включени в Червената книга на България. В ниските части на резервата растат основно нискостеблени гори от дъб, келяв габър, мъждрян, полски клен. С изкачване във височина тези гори преминават в широколистни гори от зимен дъб, обикновен бук, трепетлика, обикновен воден габър и др. Във високите части на Червената стена растат иглолистни гори от черен бор и ела, както и бял бор и някои широколистни растения, като мъждрян, обикновен воден габър, явор, шестил, бреза и др.

От голямо значение за резервата са също и тревните растителни видове, които се срещат на почти цялата му територия. Сред тези видове са редките растения (част от които – ендемити) родопско лале, родопска съсънка, родопски лен, персийска морина, маслиновидно вълче лико, тис и др.

Фауна-Заради голямата си територия, резерватът разполага с изключително разнообразен животински свят. Установени са гръцка дългокрака жаба, шилобедрена костенурка, змиеок гущер, македонски гущер, тънък стрелец, черен щъркел, заек, лисица, източноевропейски таралеж и още много други.

Чудните мостове (остар. Еркюприя) са скален феномен, известен също с името Скалните мостове. Разположен е в карстовата долина на река Еркюприя в Западните Родопи на 1450 m надморска височина, в подножието на връх Голям Персенк.

Мостовете са се образували вследствие ерозионната дейност на пълноводната в миналото река, която е преобразувала пукнатините в мраморите в дълбока водна пещера, чийто таван с течение на времето изтънява на места и се срутва. Предполага се, че отломките от срутването са били отнесени впоследствие от водите на реката.

В резултат на това са останали двата известни мраморни моста. Големият е широк около 15 m в по-широките части, дълъг почти 100 m. Състои се от три арки, като най-голямата е с височина 45 m и ширина 40 m. Малкият мост е на 200 m от големия по течението на реката – непроходим, дълъг 60 m, с обща височина 50 m, а само на арката – 30 m. След него има и съвсем малък трети мост, който представлява понорна пещера, в която водите на Еркюприя изчезват, за да се появят пак на повърхността след 3 km.

Местността около двата моста е заета от вековни иглолистни гори, съставени предимно от смърчови дървета. И двата моста са обезопасени и пригодени за туристически цели. Преминаването е позволено и върху, и под тях. Интересна традиция е възникнала след обявяването на мостовете за туристически обект — всеки турист, минал под големият мост, записва името си с въглен на стената.

В близост до скалния феномен се намират множество пещери, но повечето от тях не са годни за посещения от туристи, понеже не са осветени и обезопасени. В близост са и хижите „Чудните мостове“ и „Скалните мостове“, стопанисвани от туристическо дружество “Студенец” – гр. Чепеларе (възможни места за туризъм и нощувка).

Чудните мостове са сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз: номер 85 – връх Голям Перелик, природна забележителност “Чудните мостове”, има печат.

Белочерковският манастир е разположен в дела Чернатица на Западните Родопи, близо до курортния център Бяла Черква и на около 25 км. югозападно от Пловдив. Той е сред най-старите манастири в България – построен е през XI век и е най-високоразположеният манастир в страната – 1600 м. надморска височина. При основаването си е бил посветен на „Св. Св. Козма и Дамян”, но след разрушаването му при опита за помохамеданчване на местното население през XVII век и последвалото му възстановяване през 1883 г. за патрони на манастира са избрани „Св. Св. Петър и Павел”.

Криволичещи асфалтови пътища през селата Марково и Белащица отвеждат високо сред централната част на Родопите, където се намира Белочерковският манастир „Св. Св. Петър и Павел”. Целият район наоколо е покрит с вековни борови гори, сред които днес е разположен високопланинският курорт Бяла черква. Според преданието Белочерковският манастир е един от най-старите манастири в България, възникнал още през ХІ в., когато бил основан и Бачковският манастир. Останките от олтарната абсида на старата църква, запазени до днес, показват неговата старинност. В средата на ХVІІ в., когато мюсюлманският фанатизъм залива Родопите, заедно с другите манастири и Белочерковският бива разсипан и разрушен от ордите на великия везир Мехмед Кюпрюлю. Днешната манастирска църква е голяма еднокорабна базилика без купол, строена през 1815 г. върху основите на старата църква. Изградена от бял ломен камък, тя отдалече блести, поради което местността наоколо е получила наименованието „Бяла черква”. В нея няма стенописи, но са запазени някои стари икони от талантливи неизвестни художници, подарени на манастира през 1812 г. и по-късно. Жилищните сгради, които заемат северната и западната страна на обширния манастирски двор, се обновяват. Архитектурата на манастира са различава от тази на другите родопски манастир.

Източник: http://erodopi.eu

Дивите пътеки на Косово са най-добрият начин да усетите духа на Родопите, да почерпите енергия от непокътнатата природа и да се насладите на чудни гледки. Маркирали сме няколко маршрута в околността, по стъпките на които с удоволствие ще ви придружим и упътим:

1. Красотите на Косово (реките, хълмовете, горите, ливадите и параклисите на Косово). Маршрутът минава по трите хълма около селото (Чуката, Калено бърдце и Кузмина); пресича рекичките Катраница, Динковица и Чепиндолска; минава през запазена зимна сая с къшла и голяма ябълкова градина на Месалево и през каменните на повече от 100 годишни параклиси Св. Дух, Св. Иван, Св. Петър. Накрая влиза в селото. минава през хорището и черквата (паметник на културата) с костницата.
Продължителност: 3 ч.
Денивелация: 850 м – 1100 м – 850 м.

2. Бяла Черква (най-високото място за наблюдаване на Косово). Маршрутът върви по билото на Калено бърдце, като минава покрай параклиса Св. Иван, през вековни гори и излиза на горски път, който води през средата на пистата до манистира Св. Петър и Павел. Оттам се качва до горната част на пистата, откъдето се открива прекрасна гледка с Косово като на длан. Пътеката за връщане тръгва от горната част на пистата, минава през борова гора и върви известно време по горския път, след което свива стръмно към Кузмина.
Продължителност: 5 ч.
Денивелация: 850 м – 1650 м – 850 м.

3. Нареченски Бани (овчарството в Родопите). Маршрутът върви през месността Дебел дъб, през вековни дъбови гори и красиви обзорни ливади. Минава покрай многобройни постройки в различна степен на запазеност, от които, използвайки предоставените кратки обяснения, може да се научи доста за активната овчарска дейност, кипяла до началото на миналия век. Малко след разкопания параклис тръгва надясно към дерето. Минава през голяма поляна с къшла и сая в единия край – най-добре запазените в околността. След това тръгва надолу по левия ръб на дерето като се откриват гледки на внушителни скали от двете му страни, доста различни от типичните меки, заоблени форми. След достигането на Нареченски бани се върви по добре оформена пътека над селото, от където се откриват панорамни гледки към него. От минералния извор „Соленото” се тръгва по друга пътека, която извежда в горния край на Косово.
Продължителност: 5 ч.
Денивелация: 850 м – 1250 м – 650 м – 850 м.