български – Страница 2

Църквата „Успение Богородично“ в село Косово тази година посреща юбилей – 170 години от построяването и. Тя е дело на един от най-популярните майстори по нашите земи, в средата на XIX в. – уста Хаджи Георги Станчовски. Негово творение са и две от най-красивите къщи в Стария Пловдив – къщата на Георгиади и къщата на Куюмджиоглу (Етнографския музей).

Уста Хаджи Георги е родом от село Косово. Тук, през 1853г., той построява нов дом за себе си и семейството си – Хаджийската къща, първата от кимплекса „Косовски къщи“.

Църквата „Успение Богородично“ чества своя празник на 15 август – Успение Богородично. Сградата е обявена за паметник на културата. В двора и се помещава костница, която съдържа останките на възпротивили се на османските своеволия местни жители.

„Косовските къщи“ вече имат сувенирни чаши. Благодарение на тях, можете да се сдобиете с мил спомен от село Косово. Вземете голяма чаша за 8 лв. и малка за 5 лв. Перфектни за топъл планински чай, кафе или дори греяно вино. Малките пък са страхотни за добра среща с приятели

Стараем се да оставяме възможно по-малък отпечатък върху природата. Затова постоянно правим нови кръчки към по-зелени практики.

Отскоро започнахме да компостираме. Освен, че се оказа цветно и забавно, компостирането ни осигурява свежа богата почва за нашите саксийни цветя и градина. Така не само спестяваме отпадък, който иначе би попаднал на сметището, но правим и нещо полезно за нас.

Обичаме природата и доколкото ни е по силите се опитваме да я пазим и да се грижим за нея. Затова вече предлагаме на гостите, провеждащи своите събития при нас, чаши за многократна употреба, като алтернатива на пластмасовите и хартиени. Освен, че по този начин спестяваме излишния отпадък, който послужил веднъж за кратко, се разгражда стотици години на сметището, с нашите цветни и слънчеви чаши събитията стават по-шарени, стилни и забавни. И по-топли и вкусни. Все пак, друго си е да отпиваш кафето или чая си в слънчева керамична чаша, нали?

Приключи конкурсът „Моят летен офис 2019“, в който ви призовахме да ни разкажете как си представяте работата и работното ви място през горещите летни дни. Излъчихме и тримата победители, чиито разкази можете да прочетете по-долу.

Първо място отредихме на Мариела Индова от Пловдив, която получава ваучер за две нощувки и вечеря за двама в „Косовските къщи“.
Второ място – не се присъжда.
На трето място класирахме двама участници. Това са Мариана Иванова от Пловдив и Юрий Стоянов. Те получават ваучер за обяд или вечеря за двама в „Косовските къщи“

А ето ги и техните разкази:

Камъкът си тежи на мястото, Мариела Индова

Лято е и душата ти се усмихва! Усещаме, че живеем като за последно и че с есента нещо ще си отиде от нас. Копнеж, мечта или дори илюзията, че сме живяли истински! Работя в малък, прашен офис на края на града, но съм щастлива… В Пловдив, градът с най-мръсния въздух в Европа, но дишам спокойно… и си мисля, колко малко ни трябва, за да сме щастливи в България, за да се радваме на всичко, което Бог е раздал щедро върху земята ни!

Живяля съм и далеч от тук, както много други мои сънародници. В модерен и просторен офис, с нова техника и кафе машина с капсули, за пъти по-висока заплата и пакет социални осигуровки… И там имаше безкрайни поляни, но бяха чужди, студени и дори зеленото не беше българско. И там имаше стада на паша, но звънците им не пееха, като нашите. Гледах през прозореца, но не виждах нищо да стопли душата ми.

Тогава затварях очи и картините нахлуваха в главата ми, като бързата вода на планински ручей се нареждаха една по една, от хубави по-хубави, звучни и истински! Виждах Балкана, Родопите, сгушените малки селца скрити в зеленина и прохлада и усещах мирисът на прясно окосено сено и дъхави билки. Чувах песента на славея и приглушения лай на куче някъде в далечината. Виждах как настъпва утрото и изсипва позлата върху каменните тикли на плевнята. И сякаш времето спираше ,за да се наслади на малките капки роса, блеснали като сълзици в тревата. Само петелът напомняше на времето да не спира,че стадата тръгваха на паша и пееха звънците от всички махали, докато се слеят и зазвучат в едно като симфоничен оркестър. Само блеенето на малките агънца се открояваше от съзвучието на чановете и внасяше нежност и умиление.

Миришеше на утро, на дъхава мащерка, здравец и прясна маточина… ухаеше на България!Там някъде се донасяше и миризмата на дом, на огнице и сухи чамови пръчки, на смола и на обич. Някоя раднобудна домакиня топеше масло за разточен клин. Виждах дъгата втъкана в престилката и и белите запретнати ръкави на ризата и.

Тогава ми ставаше по-леко… и извръщах глава от чуждите поляни пред прозореца на офиса, студени и далечни, покрити с мъгла, като в роман на Конан Дойл.Поглеждах скрито календара на бюрото и мислено зачертвах още един ден до полета ми за България.

Сега съм тук и дишам спокойно въздуха наситен с прахови частици. Потя се бавно в горещия агустовски ден на Пловдив и сякаш никога не съм била другаде освен тук. И в главата ми отекват думите на покойната ми баба: ”Върви, чедо, и виж. Много светове опознай и хората в тях, но винаги се връщай майци, от нашето по-хубаво няма, че каменят си тежи на мястото.”

Мариана Иванова, Пловдив

Като преводач по професия,мога да кажа, че за нас е най-важно работното място да е тихо и приятно, за да можем да се концентрираме в работата си и да предложим на клиентите си най-добрия продукт. В този смисъл си представям най-добрия офис на спокойно и уединено място в гората,с необходимите битови удобства и разбира се с верния и неразделен спътник на всеки преводач – лаптоп с интернет достъп.

С радост бих прегърнала идеята да работим с няколко добри сътрудника в такава среда.

Представям си,че нашият ден ще започва със здравословна традиционна българска закуска, кафе и чай, на която ще обсъдим задачите ни за деня и ще обменим идеи.

След това ще се отдадем на пълноценна работа под съпровод на горски обитатели –птиците, чието приятно чуруликане ще ни напомня за време, когато човекът е отделял повече време за красотата на природата и не му е бил необходим преводач, за да общува с нея.

Снимка: Ian Smithers

След края на работният ден можем да релаксираме,а в някои от дните да организираме езикови забавни игри, с които да научим чуждестранни гости на комплекса на малко български думи, ако желаят. Също бих предприела разходки сред близки села и бих разговаряла с интересни хора от този край – бих записала техните поучителни истории и непознати за мен думи и говори, тъй като българският език е толкова разностранен и многообразен.

Както казва Бранислав Нушич – „Народ, който не познава своето минало, трудно ще гради своето бъдеще.“ И мисля, че част от мисията на нас – лингвистите, е да съдействаме за запазване на българския дух и самобитност.

Юрий Стоянов

В разгара на лятото работният процес е хубаво да не спира или поне да не е чак толкова тежък. Да не е в задушната и пренаселена вече София. Летния ми офис бих го пренесъл някъде в планината. С гледки към просторните Родопи или пък сред красотата на най-водната планина Рила, или сред очарованието на пиринските върхове и циркусните магнетични езера. Разбира се, може и край морето с леко засипани крака в пясъка. Тук ще гледам слънцето, което всяка вечер залязва над хоризонта и протяга своите лъчи към мен.

Но не! Предпочитам в планината с безкрайните простори, хребети, гъсти гори, където небесното светило бяга, когато тръгне да си ляга, и става рано сутрин, като отново огрява всеки хълм, борче, полянка, къщичка, погледне през някой прозорец и събуди някой поспаланко. Тук прибяга зайче, там те погледне сърна, някоя дива коза подскочи, котка се сгуши край бяла стена на припек, да гледам комините да пушат от къщите наоколо. Много по-привлекателно е да си работя насред планинското море. Мислите в съзнанието ми идват по-бързо и творчество кипи в мен. Спокойствие и тишина ме обгръщат. Планината съм избрал за работно място. Тя ми дава сили, нужното удовлетворение.

Стана, направя крачка-две, събера билки, снимам някой кадър и седна отново на стола пред лаптопа, за да довърша някой текст, да го редактирам или да изпратя писмо по пощата до колегите. Уханието на цветята, жуженето на пчелите и мелодиите на щурчетата допълнително допринасят за нужната хармония. Мда, кафето се вари вече, закуската след малко е готова, представям си аз. Отдавна петелът ми отговаря, че денят е започнал. Птички прехвърчат и събират храна за своите малки, прелитайки оттук-оттам покрай стряхата на къщата. Усещам благоуханния мирис на изкъпани горски цветя и борова смола, навярно някой планинар взел за природен лек или неволно стъпкал. Ехе – долу по ливадите задрънчават звънци, стадо крави и овце са излезли вече на паша, кучета и овчари им подвикват и събират. Бистрите потоци бързат да се влеят в голямата река някъде долу в дълбоката пропаст. Върхове високи се извисяват над тази природна идилия, аз, загледан в тях, започвам с желание своята работа.

Слънцето вече е точно отгоре. Станало е обяд. Вкусната храна, приготвена в сърцето на планината, ме кара да си оближа пръстите. Аз си го представям така. Мирис на домашно приготвено ядене те връща в спомени от времето, когато си прекарвал със своите дядо и баба в родното село. Пресни зеленчуци и плодове от градината, сирене, кашкавал, мляко от стоката, която е там, зад къщата. Изсушена луканка, сварено месо, хваната и приготвена рибка. Баница, сладкиш. Айран, блага ракия, руйно вино. Блага дума, хубава усмивка далече от града.

Отново се върнах в реалността. Трудя се пред необятната природа и с удоволствие се наслаждавам на планинския въздух далече в Балкана. От летния ми офис.

Село Косово е едно от най-добрите места, на които може да попадне един доброволец. А доброволецът е едно от най-добрите неща, които могат да се случат на едно малко селце в сърцето на Родопите. Приказните планински селца и хората с приказни сърца си принадлежат. А съдбата ги довежда едни до други по своите неведоми пътчета. Точно както този път доведе Елена в село Косово.

Елена живее в София. Работи в голяма компания и има поотраснало дете, за което най-важното нещо в момента е образованието. И това я задържа в големия град. Но сърцето и е другаде. Елена е родом от Москва и още като съвсем млада се влюбва в китните, малки, зелени селца на Балкана и Родопите. Животът я завърта в обичайното си русло, но сега вече е готова да преследва мечтата си – да се занимава със селски туризъм. Затова записва магистратура „Алтернативен туризъм”, а в свободното си време се отдава на доброволчество в къщи за гости. Така попадна и в село Косово.

„Не мога да не правя нищо. Да лежа на плажа и да не правя нищо. Чудя се как толкова години съм си губила времето. Сега искам да правя нещо“, обяснява Елена.

Втора година поред през лятото тя следва този принцип. Миналата година помагала в къща за гости в Еленския Балкан, а през тази приятели и препоръчали село Косово и в един жарък августовски ден, по време на лятната си почивка, тя се озова при нас.

„Доброволчеството като идея много ми допада – има безброй положителни характеристики, и ако трябва да изброя само някои от тях – на първо място бих поставила пълната липса на комерсиалност в този вид отношения. Те са чисти. Тук мотивацията и на двете страни е съвсем различна, качествено е на много по-високо ниво от връзката работодател-служител, където всичко се измерва и приключва с работно време и заплата“, споделя тя.

Елена е като фурия. Не очаква да и даваш работа, а сама си я намира. По двора, в къщите, в ресторанта, навсякъде, където нещо чака да бъде пипнато, подредено, оправено.

„Ако можеше такива хора да дойдат да работят за нас, не само да доброволстват”, въздъхва Светла, стопанката на „Косовските къщи”, която не за първи път посреща самоинициативни доброволци. Намирането на служители е трудна работа в селце с 5 човека по избирателен списък и малко останали млади хора в района. А липсата на училища, детски градини и други удобства в близост държи и младите хора от градовете настрана, дори и да имат желание да живеят на село, сред природата и планината.

„Това лято една част от годишната си отпуска изкарах в Косово, и това време беше много смислено за мен”, разказва Елена

„Селцето е очарователно, приказно, извън времето и суетата, оставя ти едно усещане за безтегловност и свобода. Въздухът е кристално чист, цветята и градинките, които се гледат с безкрайно много труд на този нелек терен, направо „цънкат”! Научих освен всичко друго и нови думи от местните баби”, разсмива се тя.

Хората, с които се запознах там, са изключително интелигентни, открити, гостоприемни, доброжелателни, работливи, разказва Елена. Очите и душите им са чисти, като въздуха там. Много съм щастлива, че имах възможността да се запозная с тях, и съм им благодарна за всичко, на което ме научиха и ми показаха. Малкото време, изкарано при тях, го усещам като съчетание на приятното с полезното в чист вид.

„Зареждащо, вдъхновяващо и незабравимо. Бих препоръчала на всеки да намери възможност и да потърси себе си като доброволец в сферата, която най-много му допада. Преживяването си струва!”, завършва Елена.

Такива като нея обаче засега са малко. Появяват се от време на време, като бели лястовици. А доброволчеството може много да даде – както на домакините, така и на самите доброволци. Не само като приключение сред природата и живота на село, а и като запознаване с работата и нуждите при посрещане и обслужване на гости, натрупването на опит и познание от първа ръка. Особено за хора, които учат или мечтаят за подобно бъдеще.

Освен прекрасното време, прекарано заедно, Елена сподели с нас и своите снимки. С чудните кадри в тази публикация виждате село Косово през нейните очи. Благодарим ти, Елена!

По време на летния сезон офисната работа в големия град се превръща в истинско предизвикателство, както за служителите, така и за техните работодатели. Горещо е, слънцето грее, небето е синьо, а в социалните мрежи валят снимки от не по-малко сини морета, острови, планински върхове и екзотични дестинации. Мотивацията и производителността спадат обратнопропорционално на нарастващите температурни градуси навън и на броя колеги, излезли в отпуск. Пред очите ни плуват коктейли, плажове, прохладни гори и криволичещи горски пътеки, а всеки документ, план или проект, който трябва да завършим ни изглежда като наказание.

Това неминуемо увеличава стреса от работата и желанието да сме някъде другаде, само не и тук, което не се отразява добре на работните ни резултати. Как модерните работодатели разрешават този проблем и какви са възможните варианти да облекчим натиска върху колегите и служителите си?

Една набираща скорост тенденция вече и у нас са изнесените офиси

Или по-популярните с чуждото си название – офис ритрийти, по време на които, за ден-два, седмица или повече, целият офис се изнася да работи на някое прекрасно местенце извън големия град, с неговите шум, горещина и прахоляк. Най-често изнесеният офис не се прави само за да продължим рутинната си работа някъде другаде, а е посветен на постигането на конретна цел – разрешаването на определена задача или проблем, разработването на проект, възникването на нови идеи или в търсене на вдъхновение и сплотяване за екипа.

В тези случаи излизането извън стандартната и позната работна обстановка допринася за по-креативното и разчупено мислене, за по-добрата мотивация, за затвърждаване на връзките между колегите. В непринудена атмосфера, членовете на екипа са по-склонни да проявят и качества, които иначе остават скрити по една или друга причина.
Добре организираният и обмислен изнесен офис може да донесе много положителни резултати за фирмата и екипа, да не говорим и за по-дългосрочните ефекти, като утвърждаване имиджа на работодателя и подобрената ефективност на служителите.

Понякога обаче изнесеният офис цели именно това –

Да избягате от летните жеги на приятно и прохладно място

Където работата е песен. Този вариант, разбира се, най-често е подходящ за фирми с по-малки работни екипи. В тези случаи изнесеният офис може да продължи и по-дълго – седмица, месец, а защо не – и цялото лято. И печелите не по-малко от новата обстановка и креативността на идеите и решенията, които тя носи със себе си. А служителите – те със сигурност ще ви бъдат благодарни и признателни и с доста по-малко тъга ще гледат ваканционните кадри на своите приятели в социалните мрежи.

Независимо кой вариант на изнесен офис е подходящ за вас обаче със сигурност трябва добре да подберете мястото. Хубаво е до него да се достига лесно, да можете да си осигурите храна и добри условия на настаняване. Никой няма да е доволен, ако не може да си вземе топъл душ в края на деня или остане гладен. Бизнес условията също са важни – все пак, сте там, за да работите. Приличен интернет достъп, обособено и приятно пространство за работа, услужлив персонал и техническо обезпечаване са минимума необходимости. А ако сте избрали местенце с красива природа и възможности за разходки и забавления наоколо – това само може да допринесе за общото работно настроение и положителния резултат.

А за да ви дадем възможност да споделите и вашата представа за работа през лятото –

Включете се в конкурса на „Косовските къщи“ – „Моят летен офис 2019“

До 31 август 2019 г. Разкажете ни как си представяте работата през лятото? Кое е идеалното място за вашия офис през горещия сезон? Как изглежда и какво има наоколо?

Разказите ви ще бъдат публикувани във фейсбук страницата на комплекс „Косовските къщи“, а най-добрият от тях ще донесе на автора си уикенд за двама с вечеря в комплекса.

А ако привлечете и вашата фирма за изнесен родопски офис в „Косовските къщи“ – ще осигурим 50% отстъпка за ползването на нашата зала за периода на изнесения офис, безплатни кафе паузи и още един уикенд за двама лично за вас.

Повече за условията на конкурса вижте ТУК.

Ако и за Вас заседяването в офиса през топлия сезон е предизвикателство, включете се в конкурса на „Косовските къщи“ „Моят летен офис 2019″и ни разкажете как Вие си представяте, че трябва да изглежда работата през лятото? Кое е идеалното място за вашия офис? Как изглежда и какво има наоколо? Какво правите, как използвате работното време? Какво правите извън работното време?

Условия за участие

1. Изпратете своя разказ (до 500 думи) за мечтаното лятно работно място но rodopi@selokosovo.com до 31 август 2019 г.
2. Посочете:

– две имена
– възраст
– населено място
– телефон
– електронна поща
– адрес за кореспонденция

3. В конкурса могат да участват всички лица от страната и чужбина.
4. Всеки може да изпрати до 3 разказа за участие в конкурса.
5. Участниците в конкурса предоставят само свои авторски произведения или произведения, за ползването на които имат изрично разрешение от авторите им. Участниците носят пълната отговорност при нарушаване на авторските права на ползваните от тях произведения.
6. Разказите, изпратени за конкурса, ще бъдат публикувани във Фейсбук страницата „Косовските къщи“, заедно с двете имена и населеното място на участниците. „Косовските къщи“ може да не публикува неподходящи за целите на конкурса произведения.
7. Комплекс „Косовските къщи“ си запазва правото да използва участващите произведения в печатни и електронни публикации, свързани с конкурса.

Срокове

Произведения за конкурса „Моят летен офис 2019“ могат да бъдат изпращани между 22 юли и 31 август 2019 г. Победителите в конкурса ще бъдат обявени на 9 септември 2019 г.

Награди

Победителят в конкурса ще получи ваучер за уикенд за двама (две нощувки със закуски) и вечеря в комплекс „Косовските къщи“.
Класиралият се на второ място ще получи ваучер за 1 нощувка за двама (плюс закуска).
Произведението, определено за третото място ще донесе на своя автор вечеря или обяд в ресторанта на комплекс „Косовските къщи“.

Наградните ваучери са със срок на валидност 1 година и важат само при предварително направена резервация и заявка за използването им. Ваучерите не могат да бъдат преотстъпвани на други лица.

Избор на победители

Екипът на „Косовските къщи“ ще разгледа всички произведения, изпратени за участие в конкурса и ще определи най-добрите от тях, които представят най-добре идеята на конкурса, творчество, удовлетворение и добра идея.

Екипът на „Косовските къщи“ пожелава успех на всички участници!

Допълнително предложение

Доведете своята фирма в „Косовските къщи“, организирайте изнесен офис при нас до 30 ноември 2019 г. и ще Ви осигурим 50% отстъпка за ползване на нашата зала и безплатни кафе паузи за времето на мероприятието.

Лицето, привлякло своята фирма ще получи награден ваучер за нощувка за двама в комплекс „Косовските къщи“. Наградата ще бъде предоставена след провеждане на изнесения офис в посочения по-горе срок и потвърждение от работодателя, че лицето работи във фирмата. Наградният ваучер е със срок на валидност 1 година и важи само при предварително направена резервация и заявка за използването му. Ваучерът не може да бъде преотстъпван на други лица. За провеждането на един изнесен офис от една фирма се предоставя един награден ваучер за привлякло я лице.

Допълнителното предложение не е обвързано с участие в основната част на конкурса „Моят летен офис 2019“.

Гостуването в село Косово освежава духа неповторимо – така, както само влиянието на родопската природа и уникалната атмосфера на това уединено райско кътче могат. Това го прави идеалният избор за почивка – особено, ако сте прегорели от работата си, имате нужда от творческо вдъхновение или емоционално презареждане. Затова и нашите гости от „Мулти култи“ избраха селото за провеждането на своя Re-Creation Camp: Remedy against Burnout в първите зимни дни на 2019 г.

Лагерът събра 17 души от Полша, Германия, Португалия, Франция, Малта, Румъния, България, Белгия, Йемен и Швеция. Програмата му беше специално предназначена за хора, работещи в сферата на изкуството и културния мениджмънт и включи разни творчески работилници и занимания на открито.

Участниците месиха хляб, сътвориха забележителни снежни човеци – съвсем в мулти-култи стил, забавляваха се, плакаха заедно, общуваха много, споделяха. Раздвижиха се с йога, танци и освежаващи разходки сред природата.

Комплекс „Косовските къщи“ предлага възможности за провеждане на всякакви re-creation събития, тиймбилдинги, йога лагери и творчески занимания. Разполагаме със зала за 40 човека, открити пространства, места за настаняване на 45 души, маркирани маршрути за разходки сред природата, възможности за жива музика, колективно приготвяне на храна, конна езда, масажи, пикници. Механата предлага вкусни родопски гозби, а домакините говорят 4 езика. Ако търсите място за вдъхновяваща релаксация или творчески лагер – село Косово е вашата посока!

Екзотичен повей от Изтока завладя село Косово в края на октомври с колоритното ателие за рисуване с къна на Indi Art Cafe. Древни мистични символи, родени в зората на човешката цивилизация, грейнаха върху дланите и ръцете на нашите гости в унисон с цветовете на есента. Рисуването на тялото с къна е красива и загадъчна форма на изкуство, използвано в продължение на векове, за да лекува, украсява, благославя и събужда духа. А село Косово е едно от най-предразполагащите за целта местенца в България. И не само.

Изкуството Махенди има традиции на Aрабския полуостров, Източна и югоизточна Азия и северна Африка, като използваните орнаменти имат характерни особености в различните региони. Смята се, че рисуването на тялото с естествени пигменти се е зародило преди 5000 години- по време на египетската цивилизация. Изобразаването на соларни символи, кръгове и различни диаграми било част от ритуалите на жреците в древноста.

В продължение на хилядолетия украсяването на тялото с къна е било използвано в моменти на уязвимост и преход, когато човек е изпитвал притеснение от преминаване на някакви граници или му е предстояла лична трансформация – зрелост, пътуване, брак, раждане, смърт. Отпечатъкът на къната е благоприятен символ и пазител по време на тези ритуали на прехода. В Индия оцветяването с паста от куркума и рисуването с къна са ведически обичаи, символ на пробуждането на вътрешната светлина. За ритуали и церемонии, ръцете се изписвали с кръгове и мандали, символизиращи слънцето и показващи желанието за събуждане на вътрешното духовно зрение и озаряването но битието.

Комплекс „Косовските къщи“ предлага възможности за провеждане на всякакви творчески събития, тиймбилдинги, йога лагери и духовни занимания. Разполагаме със зала за 40 човека, открити пространства, места за настаняване на 45 души, маркирани маршрути за разходки сред природата, възможности за жива музика, колективно приготвяне на храна, конна езда, масажи, пикници. Механата предлага вкусни родопски гозби, а домакините говорят 4 езика. Ако търсите място за вдъхновяваща релаксация или творчески лагер – село Косово е вашата посока!