Последните августовски дни ни зарадваха не само с меките вече лъчи на преливащото в есен слънце, но и с шарен и вдъхновяващ пленер, който събра шестима български и петима австрийски художници и ни остави незабравими спомени. Десет дни творците пресъздаваха вдъхновението, което им донесоха Родопите, неповторимата природа и вълшебството на село Косово.
Какво по хубаво да се венчаеш по стар български обичай, точно така, както са го правили твоите прабаби? Да се забулиш в червено, да се развее сватбеният байряк и да поведеш шествието роднини и гости към малката селска църква, където да се вречеш завинаги на своята сродна душа. В село Косово сме оженили не една и две млади двойки, следващи традициите на нашите предци. Ако и вие сте очаровани от тях и искате да си кажете „да“ по някогашните ритуали – село Косово е вашето място, където заедно с приятелите ни от агенция „Вричане – българската традиционна сватба“ ще ви помогнем да се венчаете по всички повели на традицията. Подгответе се за забележително преживяване, а ние ще се погрижим за автентичните носии, сватбеното знаме и обредите от времето на вашите прабаби. Вижте и пъстрите снимки от традиционни венчавки, които се случиха в „Косовските къщи“.
Снимки Алекс и Мат: Яна Пенева
Тина, Кирил и Светла са приятели, които отдавна търсят своя начин да се движат активно. След като разбират – всеки по свой си начин – че съществуващите организирани спортове и тренировки не са тяхното нещо, те постепенно стигат до идеята за Plus One – споделеното, забавно и разчупено движение с приятели, които взаимно се подкрепят в изграждането на активен начин на живот. Тази нестандартна и интересна инициатива намери своето точно място за първия си активен лагер в „Косовските къщи“ през месец март.
Тримата приятели започват с импровизирани тренировки с подръчни средства в софийски паркове и градинки. Насърчaват се един друг и заедно имат стимул да продължат и да не пропускат активна среща. Слeд първите няколко месеца, сега опитват с тренировки за функционална сила, кондиция, калистеника, йога, каране на велосипеди, сноуборд, сърф, каяци, тичане и други. Променят храненето си и целия начин на живот и споделят, че той вече е някак по-хубав.
Днес те се опитват да увлекат и нови хора в своето активно предизвикателство. Защото, да се движиш с приятели или да правиш нови такива по пътя мотивира хората. Да си отворен към света и да опитваш нови неща помага на хората да се учат, израстват и прогресират. Движението е здраве, щастие, приятелство, живот.
Така стигат и до идеята за първия си лагер в с. Косово, където забавлението се състоеше от различни тренировки, йога практики, кулинарни работилници и много разговори и обмяна на опит между участниците и гост треньорите.
Всички актуални събития, организирани от Plus One, можете да следите във Фейсбук страницата им.
Снимки: Plus One
През юли на гости ни бяха Галя и Диана от Изкуството на истинската храна, които избраха село Косово за провеждане на своята „Здравословна ваканция“. Събитието вече девет години събира най-различни хора, вдъхновени от идеята за здравословен начин на живот. По време на ваканцията участниците се събуждаха с тренировки за здраве, храниха се със сезонна родопска храна, насладиха се на преходи сред вълшебните околности на селото, а следобедите посветиха на занимания с изкуство – работа с вълна и глина, изработване на пластики от сапун, рисунки „черга“.
Групата е малка и задружна и всяка година включва хора, които са споделяли „Здравословна ваканция“ и преди, но и нови любопитни за грижата за себе си приятели.
Ваканциите обикновено двете дами планират на красиви места, където участниците да се насладят на гледки и контакт с природните елементи. Тази година изборът им спря на село Косово.
Диана е фотограф. Ведическата кухня е нейна страст, а красивото поднасяне е неин начин на живот. Тя вярва, че истинската храна, е храна за всички сетива.
Галя е консултант по здравословно хранене и фитнес експерт. Тя учи как да разбираме тялото си и как правилно да се движим, за да се чувстваме и изглеждаме добре. В своите уроци по готвене тя разказва как с традиционни продукти и подправки, да постигнем оптимално тегло. Галя вярва, че истинската храна е вкусна и прави хората щастливи.
В „Здравословна ваканция“ децата винаги са добре дошли със своите родители.
За своята голяма, луда интернационална сватба, събрала половината свят в едно малко родопско селце ни разказват Юлия и Коко. Те се срещат през 2011-а, в студентски бар в Лозана, Швейцария. Влюбени в музиката, добрата храна, добрите напитки и добрия смях, те никога не пропускат случай да се порадват на живота и да открият нови места и нови хора. Майката на Юлия е французойка, а баща и – германец. Тя е живяла на 30 различни места и винаги се е ангажирала в социални и природни каузи. Коко е отраснал в София, учил е екология в Германия, Холандия, Австрия и Швейцария, а сега се занимава с изследвания на климатичните промени в Швеция и на други студени места. Пътешестващи из Европа и света, те обичат да се чувстват у дома си, където и да отидат и да харчат техните (малко трудно припечелени) пари в правилните джобове. Юлия поддържа сайта thefairtraveller.org – общност, която събира и споделя информация за устойчиви места и начинания, защото вярва, че пътешестването трябва да бъде простичко и съпричастно. На сайта може да прочетете и пълния текст за приключението със сватбата на английски.
Ето ни и нас, в средата на декември, пътуваме вече дни из страната, в преследване на идеалното място за сватба, водени от информация от интернет и съвети на наши приятели. То, не само че трябва да е достатъчно голямо, за да побере всичките ни гости, но също така, трябва да отговори и на нашите високи очаквания за устойчивост и автентичност. Били сме в много устойчиви места преди, но в България все още е трудно да откриеш хора с оригинален и смислен подход към туристическия бизнес.
Когато се чухме със Светлана за първи път, тя не беше особено ентусиазирана за толкова голяма сватба, защото местата – както за нощувки, така и за хранене – са предвидени за не повече от 50 човека. Така или иначе, бяхме в Пловдив този ден и решихме да отидем до село Косово, за да се срещнем с Ралеви и да изпием по кафе.
И тогава магията се случи! Открихме това малко, сънливо селце, сгушено в най-красивите планини на страната. Беше студено, беше сиво, но само за няколко минути успяхме да почувстваме невероятната енергия на мястото.
Имахме едва 9 месеца, за да подготвим сватбата и бяхме изпратили вече 80 покани на роднини и приятели по целия свят. Нямахме никаква представа колко от тях ще дойдат! Искахме сватбата да се случи в цялото село, с различна музика и различна тема във всяка къща.
Накрая, почти всички приеха поканата и щяха да водят кой партньор, кой деца и се събираха общо 123 души гости. Направихме огромна организация за споделено пътуване с колите, за да доведем всички в Косово с възможно по-малко замърсяване. Поръчахме вино от Сашо, който прави чудесни вина и също е влюбен в Косово. Срещнахме го при нашето посещение през пролетта, също както и отец Николай, който ни показа симпатичната малка бяла църква и ни предложи да води церемонията. Семейството и най-близките ни приятели пристигнаха 3 дни преди сватбата, украсиха цялото село с разноцветни флагчета и подготвиха студен бюфет за големия ден. Светлана и екипът и приготвиха невероятен слоуфуд бюфет, чрез който откривахме местните български ястия през целия уикенд.
На 3 септември 2016 г. всички гости се срещнаха в двора на църквата, под черешите. Те идваха от България, Франция, Германия, Швейцария, Австрия, Швеция, Великобритания, Испания, Хърватска, Холандия, Белгия, Перу, Аржентина, Португалия, САЩ и Австралия. Всеки получи чашка домашна ракия, за да е сигурно, че никой няма да остане трезвен твърде дълго.
По време на церемонията отец Николай изпълни стари български песнопения с омайния си глас. Само ние знаехме, че е следвал музика в Академията и дава уроци по пеене. Когато дойде време за брачните клетви, вече бяхме толкова развълнувани, че се наложи да импровизираме и дълго писаните и наизустявани поеми излязоха като няколко сантиментални фрази, идващи направо от сърцето.
След всички тези емоции, забягнахме към косовските хълмове за романтична разходка и снимки и се присъединихме чак по-късно към гостите в Гаватовската къща. Следобедът мина с коктейли, забъркани от „тримата братовчеди” от Манчестър, мраморна торта от „Нико”, предястия от целия свят, донесени от гостите, пъстърва на скара и разбира се – много снимки.
Когато накрая всички се събраха в Хаджийската къща, Ралфи и нейните музиканти ни очароваха с преработени български народни мелодии. Което беше идеалната загрявка за чудесната изненада, подготвена от нашите гости. Те ни поднесоха акапелно изпълнение на „Залибих си едно либе”, която се оказа, че са репетирали седмици преди сватбата! Приятелите ни Йохан и Микаел продължиха живия ритъм с френски класически и джипси джаз със саксофон и китара и скоро всички ни засърбяха краката. Най-накрая, по залез, открихме дансинга, който от този момент нататък остана претъпкан чак до 2:00 часа сутринта.
На следващия ден успяхме да стигнем до брънч бюфета едва около 10:00 часа. Роднините ни чакаха, за да открият деня с много лични речи, идеални, за да те накарат да се разплачеш от радост, точно преди забавните игри, подготвени от нашата приятелка Невена. Скачахме наоколо в торби, дърпахме въжета, играхме на традиционната викторина „Кой е по-добър в…?” и чухме вицове от цял свят. Махмурлукът беше излекуван с шкембе чорба и бира, а чудесното време ни окуражи за ново барбекю парти, когато се мръкна.
В края на краищата направихме всичко наопаки. Събрахме половината свят в едно (твърде) малко селце, първо ядохме тортата, накрая чухме речите и разбира се, забравихме да хвърлим букета на булката. За щастие, точно така обичаме и се забавлявахме страшно, страшно много, колкото дори не се бяхме надявали.
През октомври група немски журналисти посетиха Родопите, в пътуване, организирано от туристическа агенция „Одисея Ин“. В обиколката им, целяща да разкрие и други атрактивни за европейците дестинации, освен популярните морски курорти, беше включено и село Косово. Това е една от статиите, посветена на тура им, публикувана от Моника Майер-Албанг в „Зюддойче цайтунг“ на 2 ноември 2016 г.
Моника Майер-Албанг, „Зюддойче цайтунг“, 2 ноември 2016 г., Превод: „Одисея Ин“
Куфарът с колелца е голяма глупост, ако ще нощувате в Рилския манастир. Но никой не ви го е казал. Затова сега проклетото нещо трополи в двора, покрай черквата и по изгладените от стъпки камъни, всеки от които с охота подхвърля във въздуха чуждото тяло. Трополенето се отразява от високите стени с арки, зад които някога са живеели множество монаси, а сега във всяка килия биха могли да пренощуват по трима гости. Ужасният шум със сигурност е изкарал от леглото и последния от монасите. Колко смущаващо.
Затова не е трудно да повярваме на игумена на манастира Евлогий Адрианополски, който в приемната си зала под черно-белите портрети на своите предшественици
ни разказва, колко трудно е за него и останалите братя да намерят тишина в манастира. През целия ден е пълно с туристи. Пардон, поклонници. През целия ден да понасяш фотографиращите хора, да бъдеш фотографиран когато минаваш през двора, стоиш в двора или удряш клепалото, за да призоваваш за служба. Не е лесно след всичко това да вършиш и работата, заради която всъщност си там – да слушаш изповеди, да разговаряш с хората, да отслужваш литургии с тези прекрасни православни песнопения, които тук в рилските височини звучат малко по-слабо, отколкото в катедралният храм Александър Невски в София. Който има възможност да посети неделната служба там и да чуе хора, не трябва да пропуска това. Но в Рилския манастир в момента има само 9 монаси. В друг известен манастир – Роженския, в южната част на Пирин планина, сред живописно издигащи се пясъчни пирамиди, живеят дори още по-малко – само двама монаси.
Старите манастири с тяхната богата и своеобразна стенопис, с иконите си на Богородица Одигитрия, сочеща с ръката си към Исус, с многобройните си изображения на дяволи и митарства са за вътрешността на страната това, което е плажът за Черноморието – магнит за посетители. България има дълголетна християнска традиция и нейното опазване по време на петвековното османско господство и до днес е определящо за националната идентичност. Но само със спомени за борците за освобождение и за Възраждането, както българите наричат периода на национално самоосъзнаване от 18 век нататък, не може да се живее. От липса на перспективи за растеж страда не само православната църква, потискана под време на комунизма, а днес насочила голяма част от енергията си да си върне някогашната собственост и да спори за ролята на духовниците си в онези времена. От напускането на младите и образовани хора страда цялата страна.
Но има и такива, които се връщат. И имат смелостта да се захванат с нещо. Като например Светла Ралева й мъжът й Христо.
Който иска да посети семейството, трябва да тръгне на юг от Пловдив в посока планината, през обагрените от есента дъбови гори, покрай Бачковски манастир. След това се хваща отбивка вдясно, тесен път се изкачва непрекъснато и погледът стига толкова дълбоко надолу в ждрелото, че човек се надява на най-доброто за себе си и за шофьора. През есента пътят се разчиства, уверява Светлана Ралева, докато седим с нея в гостната стая. Няма как иначе. В противен случай никой от новогодишните гости, които се събират около камината, играят игри и похапват гювеч, не би могъл да стигне до село Косово.
Косово е християнско село в Родопите, не е маловажно да споменем и това, тъй като тук има и много села с мюсюлманско население, т. нар. помаци, което в превод означава нещо като „помагачи“. Пренебрежително понятие от гледна точка на българите християни, тъй като са ги смятали за помощници на османските господари. Между тези села и до днес има малко обмен, но много стари, неприключени сметки.
На практика село Косово е било на път да умре, преди семейство Ралеви да реши да санира няколко празни къщи и да приема гости в тях. Преди 15 години двамата се връщат от Венецуела, където дълго време работят във фабрика за гуми. По време на ваканция в Испания нощуват в красиво реставрирани стари къщи. „Помислихме си, че такова нещо трябва да се случи и у нас“, казва Светлана Ралева. Но не откриват нищо подобно. Затова решават: „Да го направим самите ние!“ Няколко лета те обикалят из България в търсене на оптималното място, красиво село, което да е в близост до голям град и да няма останки от комунистическо строителство и в което да има къщи за продажба. В Косово такива има повече от достатъчно: селото наброява 100 къщи. И 7 жители, включително и двамата новозаселили се. 62 годишната Светлана сваля средната възраст на жителите надолу. Къщите, част от които стоят празни от десетилетия, са строени в епохата на Възраждането: дърво върху камък, тераса с асма и панорамна гледка към долината. И толкова спокойно, че не можеш да повярваш, че интернет връзката е по-добра, отколкото у дома в Иршенберг.
Междувременно семейството притежава три къщи в селото. Разпознават се по това, че пред тях се веят саморъчно направени тибетски знаменца, дело на сина Димитър. 32 годишният младеж помага винаги, когато има много гости, иначе живее в града. Няма никой на неговата възраст в селото, особено през дългите зимни нощи. Христо Ралев, бащата, тъкмо се е прибрал с кошница, пълна с манатарки. Заради сухото лято е трябвало да обикаля много, докато ги намери, казва той. Какво правят гостите тук ли? Разхождат се по пастирските пътеки, почистени от Ралев и сина му, търсят гъби с бащата, карат колело със сина. Той вече е открил няколко подходящи за катерене стени, но изка първо да ги изкатери пробно, тъй като скалата тук е пореста. Катеренето е негова страст и това би могло да привлече още гости.
Какво са постигнали Ралеви до този момент: вече имат нови съседи. Някои от гостите им също са си купили къщи в селото и по време на отпуските си идват тук, най-вече българи-емигранти, които са обгрижвани от цялото село с тикви, вино, картофи и гроздова ракия. „Хората се радват, че животът се връща в селото“, казва Светлана Ралева.
България притежава неизброими съкровища на културата. Тук са оставили следите си много народи. Траките, римляните, османците… В София само трябва да разкопаете малко и попадате на римски останки. В идеалния център към метрото например, води улица, застлана с паваж от времето на древен Рим. Годна дори за обувки на токчета. Около 10 метра е културният слой, който археолозите трябва да проучат преди всеки строеж.Нов живот за селата: тази задача си е поставил и Кристиян Ваклинов. Той е на 22 години и вече е знаменитост в родината си. В крайна сметка той е спасил родопското влакче – теснолинейка, която е изключително живописна за туристите и започва в зимния курорт Добринище в подножието на Национален парк Пирин и изминава общо 125 километра до град Септември през ждрела и тунели, гори и поляни, по които се виждат коне, дългоопашати овце и техните пастири. За хората от отдалечените планински села обаче построената през 1922 г. линия е единственото обществено транспортно средство. С нея можеш да закараш ябълките до пазара или да върнеш взетия назаем трион на собственика му. Децата пътуват до училище, болните до болницата. Не всички в Родопите разполагат със собствен транспорт, регионът е беден дори според българските стандарти. „И тогава държавата реши, че влакчето не е рентабилно“, разказва Ваклинов за началото на своята борба. А аз им отговорих: „Не можете да направите това, този влак има социална функция.“
Кристиян Ваклинов е 17 годишен, когато започва първата подписка. Днес следва икономика в София, но когато минава през влака, хората го познават и поздравяват. Той се движи из вагоните сякаш си е у дома: тук затваря отворена врата, която би гарантирала падане сред природата навън, там поздравява кондуктора, докато около него деца се катерят по поставките за багаж. Ваклинов е израснал с това влакче, още като 5 годишен го чака на перона да види как минава. Днес той е сред образованите млади хора, които си мечтаят за по-доброто бъдеще на родината: с по-обединено общество, по-чувствително към природата, с по-големи грижи и за животинския свят.
В действителност в България има „зелена“ сцена. Тя не представлява опасност за утвърдената партийна система, но умее да обръща внимание върху исканията си с масови акции като блокадата на Орлов мост в столицата – когато на дневен ред отново се поставя въпроса за строеж на нови ски писти над Банско или за промени на границата на национален парк в полза на търговците на дървен материал. И дори акциите на хора, които спасяват мечки, затворени да вегетират в хотели или принудени да „танцуват“ от село на село, намират все по-широко одобрение в обществото. От 2008 г. кафявите мечки в страната са под закрилата на държавата. И въпреки това Димитър Иванов понякога предпочита да вземе въоръжени подкрепления със себе си, когато отива да прибере някое животно. Един от собствениците например, в тесни контакти с местната мафия, се е разделил с огромно неудоволствие с този символ на статут, разказва Иванов, който работи за организацията за защита на животните „Четири лапи“. Паркът за мечки е недалече от линията на теснолинейката, в горите над Белица, и от скоро е отворен и за посетители.
Но да се върнем към Кристиян Ваклинов. Влакът има не само практическа, но и символна функция: той свързва хората с природата, както и различните етноси помежду им. Ваклинов, който е християнин, казва, че никога не е можел да търпи как някои негови съграждани говорят за „тъпите помаци“. Днес той събира хората на празници във влакчето, на гарите му, на които идват туристи и местни, християни и помаци.
Някои партии вече са му направили предложения да се включи в политиката, тъй като е ясно, че би бил добро рекламно лице. Засега той е отхвърлил всички покани. „Не става въпрос за кариера, нито искам да печеля от това“, казва той. „Само исках да спася влакчето заради хората тук. Това е задачата ми.“
Информация: През 2017 г. Баварското поклонническо бюро предлага 2 пешеходни пътувания (18. Juni bis 25. Juni, 9. September bis 16. September) и една културна програма (3. Juni bis 10. Juni) www.pilgerreisen.de
Настаняване: село Косово, около 30 евро двойната стая www.selokosovo.com
Информация за теснолинейката: www.tesnolineikata.com
Контакт с Кристиян Ваклинов https://www.facebook.com/tesnolineika/#
Парк за танцуващи мечки Белица www.vier-pfoten.bg
Пешеходни пътувания организира и Odysseia-In, www.wandernbulgarien.eu
През октомври група немски журналисти посетиха Родопите, в пътуване, организирано от туристическа агенция „Одисея Ин“. В обиколката им, целяща да разкрие и други атрактивни за европейците дестинации, освен популярните морски курорти, беше включено и село Косово. Това е първата статия, посветена на тура им, публикувана от Дорис Вегнер в Augsburger Allgemeine на 25 октомври 2016 г.
Дорис Вегнер, Augsburger Allgemeine, 25 октомври 2016 г., Превод: „Одисея Ин“
Само не правете резки движения! Ръбът става все по-тесен, пясъчните скали рязко се спускат надолу. Те не само изглеждат крехки, а и наистина са такива. Но гледката от тях е спираща дъха. Покрити с гора хълмове, докъдето поглед стига, малко обработваема земя, няколко лозя и в далечната мараня – планини. Прибавете към това пясъчните пирамиди, тези сякаш нарисувани на ръка и добавени към пейзажа островърхи формирования. Очаквахме ли това от България? Една страна, която свързваме само с евтини почивки на Черно море? В действителност си струва да откриеш България отвъд Златните пясъци. Едно пътуване в югозападната част на страната: с една стара планинска железница, до едно село, в което животът отново се връща и при един обсебен от изкуството жител на панелните квартали на София. Три изключително интересни срещи, които говорят много за една балканска държава, отдалечена само на 2 часа път със самолет, но за нас преди всичко и на първо място: непозната!
Още отдалече се чува локомотивната свирка. След това старият червен дизелов локомотив спира и родопското влакче влиза в гара Якоруда. Няколко минути по-късно влакчето с коловоз, тесен само 76 см, се изкачва по склона на оцветената в жълто есенна гора. Тракат и се клатушкат зелените вагони, оставили зад себе си вече много километри. Долу слънчевите лъчи проблясват в реката. На Аврамово, най-високо разположената железопътна гара на Балканите (1267 м), се качва Кристиян Ваклинов. Него тук всички го познават.
22-годишният Кристиян е спасил родопското влакче от закриване. Планината Родопи се намира в граничната с Гърция зона. Но граничното й положение не е само в географски смисъл. Това е регион, който никога не се е радвал на силна подкрепа от страна на държавата. Тук живеят много мюсюлмани. При преминаването покрай селата там е видно, че със земеделие не се печели много. Само основните улици са асфалтирани, по пътищата се срещат магарешки впрягове. За мнозина железницата е единствената връзка с пазара в съседния град, с болницата, с училището. С нея всеки ден пътуват средно 800 души.
Въпреки това преди 4 години два от осемте влака дневно са спрени. И то именно вечерните, така че пътниците не могат да се върнат обратно. Кристиян е убеден, че целта е била да се намали броят на пътуващите, за да се спечелят аргументи за закриването на линията. И той започва да пише писма до министерството на транспорта, дълго време без дори да получи обратен отговор. Събира подписи на място по влаковете и стартира интернет петиция. Това, както и първите медийни публикации за дейността му, водят до резултат. Вечерните влакове отново са пуснати.
Но ангажиментът на Кристиян за родопската теснолинейка не спира до тук – влакчето е неговото „хоби“. В момента той следва финансов мениджмънт в София. И тази година организира празнуването на 90-годишнината на теснолинейката на място на гарите. На всяка спирка от трасето излизат жителите на населеното място, облечени в народни носии, с домашно приготвени ястия. В момента Кристиян събира дарения за реставрацията на една от гарите, строена от немски инженери, в която ще бъде открит музей на теснолинейката. И вече не се тревожи за бъдещето на влакчето. „Сега то е твърде популярно, за да бъде закрито“, казва 22-годишният Кристиян и се усмихва. Вече не само местни жители и ученици, но все по-често и туристи пътуват по 125-километровото трасе от Септември до Добринище. Изминаването на целия маршрут трае 5 часа. Навсякъде, където влакчето спира, всички си говорят с Кристиян, кимат му или го потупват по рамото. Междувременно той има дори безплатна годишна карта за пътуване, дадена му по инициативата и със застъпничеството на пътуващите с теснолинейката.
Чаровният Пловдив, който през 2019 г. ще бъде европейска културна столица, отдавна вече е зад нас. Асфалтовият път навлиза все по-дълбоко в долината. Изглежда невероятно, че пред нас някъде наистина има село. Но след това виждаме първите къщи. Типични възрожденски къщи, както се нарича в България този архитектурен стил, развил се по време на българското Възраждане. Приземието е каменно, отгоре стръмно се надвесва първият етаж. Село Косово обаче е доста далече от своето възраждане. Някога тук са живели близо 1000 души, днес те са 9. Разходка из едно призрачно село. Повечето жители напускат в търсене на работа в предприятията долу. Указателната табела за къщата на Христо и Светлана прилича на чуждо тяло – твърде нова е в сравнение със запустелите и изоставени къщи наоколо.
Косово не е изолиран случай. Много села в България са останали без обитатели. В годините на социализма селяните са превърнати в работници в тежката индустрия. Традиции, семейно наследство, дом и двор падат в жертва на указания прогрес. И днес мнозина напускат. „България се обезкървява“, казва Енцеио Ветцел, директор на „Гьоте институт“ в София. „Тези, които учат немски при нас, напускат, разбира се“. Преди промените България има близо 9 милиона жители, сега са само 7,2 млн. Елитът напуска, вече има недостиг на лекари и медицински сестри, които се търсят на Запад. България е не само най-бедната държава в Европейския съюз, но и с най-голямата миграция на населението.
Но има и едно слабо движение в обратната посока. Има даже интернет страница с информация къде могат да се наемат изгодно изоставени къщи, така че те да бъдат предпазени от разпадане. Когато Христо и Светлана планират връщането си от Венецуела, те нарочно търсят къща в изоставено планинско село, за да я реставрират и превърнат в къща за гости. „За да се завърне животът там“. Те са видели подобен проект във Франция и искат да го приложат и тук. Защо? „Може би, защото започваме да ценим повече корените си тогава, когато сме били далече от тях“, казва 62-годишната Светлана. Сега те се грижат за опазването на българските традиции. На масата ухае вкусен гювеч, а съседите са дошли, облечени в народни носии, и пеят песни за любовта и за красотата на планината.
Многото безсънни нощи с въпроса дали решението им е било правилно, както и трудните времена, вече са зад Светлана и Христо, от тази година нещата са потръгнали. И те повече не искат да бъдат другаде. Когато слънцето се показва и облива в мека светлина гористата долина отсреща, можеш да разбереш защо. На терасата стои кошница, пълна с гъби, които Христо е събрал рано тази сутрин. Двамата не се чувстват самотни. „Не си въобразяваме, че хората ще се завърнат в Косово.“ Но вече има такива, които възстановяват друга стара къща и я превръщат във вила за почивка. А догодина още едно семейство, което сега живее в Кувейт, ще се засели в Косово. „Радваме се на този факт“, казва Светлана. С тях жителите на селото ще станат 11.
Белчо Белев никога не е живял навън. Напротив. Той винаги се е грижел за своето съкровище. 69-годишният мъж, с черно кожено яке и кафява кожена шапка, е посветил живота си на изкуството. Срещаме го в двора на Боянската черква в едно софийско предградие. Тя, както и други български храмове, е скромна отвън, но отвътре изцяло изрисувана със забележителни религиозни мотиви. Стенописите в малкия средновековен храм съдържат 240 различни фигури и разказват редица истории, между които и житието на Св. Николай. Тъй като рисунките от 1259 г. показват емоции и движения, крайно нетипични за религиозната стенопис от това време, екскурзоводът Белчев е убеден, че Ренесансът, който се радва на такава почит в Италия, би могъл да води началото си всъщност от България. Разбира се, стенописите на Боянската черква са част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
България притежава неизброими съкровища на културата. Тук са оставили следите си много народи. Траките, римляните, османците… В София само трябва да разкопаете малко и попадате на римски останки. В идеалния център към метрото например, води улица, застлана с паваж от времето на древен Рим. Годна дори за обувки на токчета. Около 10 метра е културният слой, който археолозите трябва да проучат преди всеки строеж.
Белчев обаче е посветил живота си на Боянската черква. Всеки ден обсебеният от изкуството мъж пътува от своя панелен квартал „Надежда“ към „своята“ черква. Той дори е научил английски, за да може да разказва на повече слушатели за значимостта на стенописите. През деня заобиколен от голямото изкуство, вечер отново в сивотата на панелния квартал. Чието име, между другото, означава „надежда“.
След 25 получени предложения и мноооого хубавото настроение, което те ни създадоха, отличихме и победителите във фотоконкурса „Моите Родопи“. Благодарим на всички участници за споделените мигове и приятните емоции! Честито на победителите!
Единодушно и без колебание, решихме че на първо място застава Диян Иванов от Варна със своя фоторазказ „Лица и гледки от Родопите“. Прекрасните картини, запечатали моменти от живота на родопските хора ни спечелиха със своята топлина и любов към планината и нейните жители. Диян получава ваучер за уикенд (две нощувки и закуски) и вечеря за двама в комплекс „Косовските къщи“.
Ценното на планината са не само природните красоти, но и слънчевите хора, носещи характерен бит и култура. Ходейки в Родопите, винаги се стремя да запечатвам лица, жестове, труд…, тъй като те разказват своя история за времето и мястото. Снимките са от язовир „Доспат“ (Сърница), вр. Снежанка, Якоруда, селата Долно Дряново, Скребатно и Рибново, плод на няколко пътувания в периода 2014 г. – 2015 г., разказва Диян.
На второ място отличихме Диана Недева от София, която с няколко разкошни снимки ни споделя нейният любим начин за прохладна лятна ваканция в Родопите – на палатка сред дивната природа на яз. Широка поляна. Наградата за Диана е ваучер за нощувка и закуска за двама в комплекса.
Снимките са правени до язовир Широка поляна, които ни е много любимо място и посещаваме вече няколко години. Чистия въздух и спокойствието са невероятни, а и боровинките и горските ягоди, които обикновено са вече узрели, когато сме там.
Третото място е за Мирослав Николов, също от София, за снимката му със звездното нощно небе след гайдарското надсвирване в с. Гела това лято. Той ще получи бутилка вино „Косовските къщи“ и домашно сладко.
Хладната, безлунна вечер и отдалечеността от големи градове ни позволи да се насладим на безкрайната и необятна галактика. Снимката е направена на 05.08.2016г.
Имаше толкова други хубави снимки, които ни трогнаха и разпалиха емоциите ни, че решихме да дадем и две поощрителни награди – ваучери за 25% отстъпка за уикенд в „Косовските къщи“. Те отиват при:
Само този, който не се е докоснал до магията на тази планина не знае за какво говоря. От малка обичам да ходя в родното село на баща ми- с. Яковица, оградено от всички страни от величествената планина. Селото се намира в Източните Родопи, а до къщата, в която живее баба ми (която днес е на 103 години) се стига единствено пеша. Обичам природата на Родопите, обичам хората на тази планина. Това са хора с огромни сърца, човеци с голямо „Ч”, един особен вид порода – добри, искрени, смели, силни – като самата планина … На снимката, която изпращам е къщата на баба 🙂
Обградена от мащерка, диви цветя и много обич от много близки хора.
Снимките са направени на 11/09, като първата е направена на връх Свети Илия, на около 50 метра от панорамната площадка „Орлово око“, а останалите са заснети в Широка лъка.
Вълшебна вълнена седянка ни спретна Светлана Кампс от www.puppeteria.de в знойния съботен следобед на 23 юли! С малките и големи гости от 8 до 84 години, сред много настроение, усмивки и добри идеи, се научихме как да правим мокро и сухо плъстене на вълна и да добавим още щипка магия към чудното ни лято в с. Косово. Под вещото ръководство на златоръката майсторка изработихме собственоръчно прекрасни декоративни вълнени купи, вълшебни кукли и игриви феи, разхлаждайки високите летни градуси с домашна лимонада с бъз и медени напитки.
Нова зала за събития отвори врати в с. Косово и е готова да посрещне първите си гости през месец май. Залата е многофункционална и е подходяща както за семинари, обучения и тийм билдинг, така и за йога практики, танци и всякакви други събития. Пространството разполага с 60 кв. м площ и до 40 седящи места. Дава възможност за презентации, прожекции, разполага с мобилен интернет и разкошна терасирана градина отвън, която също може да се ползва за по-раздвижени събития и занимания на свеж въздух.
Място, което вдъхновява нестандартни идеи и решения” – това споделят наши гости, избрали село Косово за своя фирмен тиймбилдинг.
Уединението, тишината, дивата природа и атмосферата тук създават чудесни условия за провеждането на корпоративни мероприятия. С наша помощ може да организирате запомнящо се събитие за вашите служители, колеги или партньори. Ние обичаме природата и ще ви предложим много интересни идеи за зелени тиймбилдинг занимания, игри и забавления, които са едновременно приятни, полезни и удовлетворяващи.
Искате да сплотите екипа си, да развиете концепция или просто да имат спокоен и продуктивен семинар? Имате възможността да се възползвате от услугите на нашите партньори Адженда: или да използвате своя идея за екипа си, както избраха нашите приятели от Денс Стейшън.
Свеж въздух, спокойствие и отпускаща атмосфера. Забравете за стреса и забързаността на ежедневието.
